Финансовата ситуация в страната и тенденциите в световните финанси коментира икономистът проф. Стив Ханке пред участниците в 15-ото издание на Българския икономически форум. Ето какво заяви проф. Ханке преди форума:
Моите препоръки при сегашната финансова и икономическа ситуация в България са правителството да не взема нови дългове, да преразгледа новия бюджет с оглед на планирания дефицит и да не разчита сериозно на бюджет, който не осигурява реформи.
Рецептата за икономически растеж е фискалният контрол, от една страна, но са необходими и други мерки. Една от тях е рестартирането на приватизацията, каза професорът в лекцията си:
Сега в България има ново правителство. Наследството от предишните правителства трябва да се преодолява рязко. Трябва да се създаде "шок на доверие". Ако правителството успее да свие разходите по-бързо отколкото хората очакват – това е положителен шок за икономиката. Ако може да въведе проекти за нова приватизация в кратък срок – също е положителен шок. Приватизацията беше спряна преди около 2 години и това беше грешка. Сега с нови сили държавата трябва да започне да се освобождава от дейности, които не са й присъщи.
Стив Ханке обаче не спомена конкретни области и предприятия, които биха могли да бъдат продадени.
Случилото се с Корпоративна търговска банка ще продължи да се усеща в икономиката поне още пет години, тъй като кризата на доверие ще се отрази върху ръста на кредитите, а оттам и върху ръста на реалната икономика, смята професорът. Стив Ханке определи изплащането на депозитите в КТБ като пълен провал, защото е било забавено твърде много.
Парите трябваше да бъдат изплатени много бързо, първо, защото на КТБ бе наложен специален надзор и второ, защото колкото по-дълго се проточва историята, толкова по-голяма е загубата на доверие. Цялата тази ситуация силно разклати доверието на хората в банковата система и регулациите. Но тъй като левът е вързан към еврото, няма да има проблеми те да си получат парите.
Правителството е мобилизирано да подкрепи инвеститорите и работещите хора, за да се постигне растеж на икономиката и ще е техен партньор, заяви министърът на регионалното развитие Лиляна Павлова. Бюджетната цел е дефицит от 3 процента за следващата година, но чрез инвестициите от еврофондовете и публично-частното партньорство ще се търси допълнително финансиране, за да се структурират фондове за финансиране на енергийна ефективност, пътища и водна инфраструктура включително и язовири за питейна вода, обясни Павлова:
Не трябва да забравяме, че европейските фондове и европейското финансиране са допълващи на българския бюджет, допълващи на инвестициите, които трябва да изграждаме в българската икономика. Нашата цел е не само да подобрим средата на бизнес, но да привлечем повече инвестиции и в инфраструктура. И тъй като е ясно, че европейските фондове не ни стигат, за новия програмен период 2014-2020-а от европейските фондове парите, които са ни предоставени, стигат за един-единствен проект на този етап и това е довършването на магистрала "Струма". Държавата обаче има нужда от повече инвестиции за пътища, за водна инфраструктура, това е финансирането на сектор "Води", нуждата от инвестиции е над 11 милиарда евро, а от европейските фондове имаме само милиард и половина.
За първи път от 13 години насам Българският икономически форум връчи награда. Отличието "Изгряваща звезда" получи Васил Терзиев – главен изпълнителен директор на "Телерик". Това е фирмата, която продаде акциите си на американския концерн "Прогрес" за рекордните 262 милиона долара.
Председателят на форума Георги Табаков обяви, че ще предложи да се възстанови провеждането на Икономическия форум за Югоизточна Европа:
Така че да можем да поставим отново България като един център на Балканите както за различни производства, така и за инвестиции, защото България така или иначе е малък пазар сама по себе си и е много важно да работи в синхрон със Сърбия, с Румъния , с Македония, с Гърция, с всички наши съседи, особено тези, които са интегрирани в Европейския съюз или които са по пътя на интеграцията.
