Гергьовден е един от най-богатите на ритуали празник, който датира от много стари времена. По думите на етнолога Петя Банкова, корените му са не само в българския фолклор, но и в традициите на различни етнически общности, живели по нашите земи.
В астрономическите представи на българина годината или цикличното време се дели на две - от Гергьовден до Димитровден и от Димитровден до Гергьовден. Така че двамата светци Георги и Димитър са тези, които предопределят не само цикличността, но и стопанската дейност за българина. Не случайно този ден отбелязва края на онзи момент, в който празниците преобладават Коледа, Великден и ето на, след Гергьовден ще започне усилената година, когато българинът трябва да направи всичко възможно, независимо с какво се занимава, така че да може да бере плодовете на своя труд на Димитровден, защото това време от Гергьовден до Димитровден е времето, в което той трябва да обърне внимание на земята и на плодовете, които тази земя ще му даде, ако той се отнася добре към нея.
