На територията на задкавказката република бяха отворени близо 2000 избирателни секции в които днес се провежда ключов рефендум.
За да бъде обявен за състоял се в него трябва да вземат участие 642 000 граждани от 2 милиона и половиното население на Армения. Той ще бъде наблюдаван от шест международни и 18 местни организации.
Преди два месеца парламента на страната с мнозинство одобри подготвените констититуционни реформи предвиждащи преход от президентска към парламентарна форма на управление. Според пакета от промени президентът на Армения ще бъде избиран не за пет, както беше досега, а за седем години. Президентът ще има право само на един мандат. Вотът няма да бъде директен от народа, а ще се провежда в парламента. Държавният глава ще има правото да назначава премиера на страната от партията, получила най-много гласове на парламентарните избори. Ако обаче местните депутати не успеят да се договорят за кандидатурата за премиер, тогава президентът ще има правото да разпусне Националното събрание, както се нарича парламента на Армения и да насрочи нови избори. Опозицията от Фронта за обществено спасение „Нова Армения“ се обяви против конституционните поправки, обвинявайки властите, че те не са дали възможност да се чуе нейният глас. Опозицията организира през изминалите седмици протести, с цел да попречи на провеждането на допитването в страната. Референдума се провежда в много специфичен момент за процесите в задкавказкия регион и на фона изострените арменско-азербайджански отношения и инцидентите през последно време. Бившият американски посланик у нас Джеймс Уорлик, които е представителя на САЩ в Минската група в ОССЕ за урегулирането на нагорнокарабахския въпрос, обяви че до края на годината трябва да се срещнат президентите на Армения и Азербайджан Серж Саркисян и Илхам Алиев в опит да се постигне нормализация на отношенията в региона.
Върху случващото се в Задкавказието влияе допълнително и кризата в руско-турските отношения след сваления от Анкара руски самолет в северозападна Сирия.
