Консумативите за инсулинови помпи от началото на април вече се плащат от здравната каса, обяви тези дни подуправителят на Националната здравноосигурителна каса Иванка Кръстева. Това прави по около 260 лв. месечно за около 200 души, които сами са си купили инсулинови помпи, струващи от 4 до 8 хил. лева. Касата се е договорила с фирми, които биха дали безплатно помпи за още 200 пациенти, за които тези устройства са подходящи.
Пред подуправителя на здравната каса наш репортер постави въпроса за тест лентите, чието доплащане - според сигнали на пациенти - от началото на този месец коства повече средства. Отговорът на Иванка Кръстева e, че при договарянето за новите доставки на тест ленти, една компания е дала по-ниска цена и така се е увеличила разликата, която пациентите трябва да доплащат за изделията от друг производител.
В следващите минути Георги Нейков ни среща със Сандра Ролих - член на Борда на Международната диабетна федерация за Европа, вицепрезидент на Хърватската диабетна асоциация. Ролих е с диабет тип 1 вече 13 години. След като са открили заболяването ѝ, тя не само е преодоляла стресиращата новина - родила е 2 момчета, завършила е курс за шкипер на яхта, скачала е с парашут, карала е самолет, направила си е лазерна операция на очите, въпреки опасения на лекарите…
Защо от 1980 г. до днес броят на диабетно болните в света се е увеличил от 108 милиона на 422 млн. души? По думите на Ролих не може да се обясни с едно изречение защо от, но трябва да познаваме статистиката и да знаем какво показва тя. Диабетът е голям и растящ проблем за всички общества. Проблемът изисква много средства и това е допълнителен товар за държавните бюджети. Но като човек, който 13 години живее с диабет, винаги обръщам внимание на положителните му страни. Заставам зад твърдението, че диабетът е състояние, а не е заболяване или усложнение.
От една страна се увеличи продължителността на живота. При повече живи хора се увеличава и броят на хората с диабет…
От друга страна - сред причините за увеличаване броя на хората с диабет най-вероятно са всекидневните ни навици – храним се нездравословно, децата учат и играят на компютъра, а не навън, въобще технологиите ни карат да вършим повече от задачите си седнали, без да се движим…
- Какъв дневен режим налагате на децата си?
- Опитвам се да им осигуря нормален живот и нормално хранене, като на всички други деца. Сладкото не им е забранено, но се опитвам да им предложа повече здравословни храни – ядки и плодове, вместо шоколади и бонбони. Ядките не толкова често. Гледам налице постоянно да има плодове и изглежда те им харесват, виждам, че им се радват.
- Нали знаете – вредното е по-вкусно…
- Точно поради тази причина сладкото не е забранено за синовете ми. Но понякога децата копират това, което виждат да правите вие. Когато ме видят да правя плодова салата – и те се включват. А когато са със свои връстници – „минава“ и шоколад…
- В България нямаме Национална диабетна програма, каквато има в други страни. А проф. Цветалина Танкова – един от водещите български ендокринолози, казва, че по отношение на специалистите и лечението у нас нещата се много добре.
- Бих казала, че лидерството е много важно в тази област. Всъщност то върши работата, а не националните планове. Има страни с национални програми, но нямат добрите резултати на други страни, които нямат планове, но пък имат лидери, които ефективно правят така, че хората с диабет да се чувстват подкрепени. Така че лидерите са е по-важни в случая.
Чуйте срещата с една жена със силен дух и мотивация - Сандра Ролих.
