Александър и Виктория са най-предпочитаните имена за 2016 г., пише ТРУД. Запазва се тенденцията за по-голямо разнообразие при имената на момичетата (3033 имена) отколкото при момчетата, показва статистика на Националния статистически институт. Сред 10-те най-разпространени имена за новородените момчета наред с Димитър, Иван, Николай и Никола преобладават необичайни за българската традиция имена, като Мартин, Даниел и Виктор, но липсват Йордан, Васил, Тодор, Стоян, Атанас, които са едни от най-често срещаните при мъжете като цяло.
До 2015 г. името Георги е начело в класацията на най-предпочитаните имена за новородените момчета в България. През 2016 г. отстъпва първото място на Александър. Виктория продължава да води първенството, въпреки че броят на момичетата с това име (775) намалява през 2016 г. в сравнение с 2015 г. (847).
Според статистиката у нас най-разпространените мюсюлмански имена при момчетата и през 2016 г. са Емир (182) и Мерт (115). При жените най-често срещаните мюсюлмански имена са Фатме – 17 хил., Айше – 15 хил., и Емине – 9 хиляди.
От началото на 21-ви век все по-често се избират имена, които са популярни в целия свят – Александър, Мартин, Виктор, Николай, Виктория, Мария, Никол, София.
Разширяват зелената зона в София двойно - с още 10 000 места, посочва 24 ЧАСА. Паркирането ще стане платено в кварталите “Крива река”, части от “Лозенец”, “Яворов”, район “Оборище” и на паркинга около националния стадион. В момента в синята и зелената зона има 16 642 паркоместа, като 11 683 от тях са в зелената зона. Ако разширението бъде прието от общинските съветници, паркоместата ще набъбнат до 27 000.
За да пести средства, пътната агенция ще използва само в краен случай скъпи химикали срещу заледяване, отбелязва СЕГА. Това вероятно ще доведе до нови усложнения на пътната обстановка в страната след започналия снеговалеж. Всяка зима се залагат 50-60 млн. лв. за зимно почистване. И тази година са предвидени толкова, но ако се ползват скъпи химикали, сумата ще набъбне до 200 млн. лв., колкото е годишно бюджетът на агенцията. Затова, вместо да обработва асфалта с модерни химикали, АПИ ще ръси основно сол, каквато е традицията от десетилетия. Солта обаче не е ефективна при температури под -10 градуса, а има и друг недостатък - силният вятър я отнася.
Следпразничният стрес минава за няколко дни, успокоява СЕГА.Първите работни дни след празниците често са тежки. Трудно успявате да се върнете в работен ритъм, мързи ви, тънете в тъга, меланхолия, черни мисли и емоционална умора и дори имате главоболие и мускулни болки... Вероятно става дума за следпразнична депресия и според някои публикации нейна жертва са 70 на сто от хората, които се връщат на работа след дългите почивни дни. Тя засяга две трети от жените. Мъжете страдат от подобни депресивни състояния два пъти по-рядко, но определено те се срещат и при тях.
БНР и "Музикаутор" не успяха да постигнат съгласие на първата си среща в СЕМ, информира СЕГА. Преговорите за подписване на договор, с който дружеството за управление на авторските права на композиторите, тестописците и музикалните издатели да разреши на общественото радио да използва репертоара му, се отложиха за понеделник. Преди това управителният съвет на "Музикаутор" ще направи конкретна оферта, която ще послужи за тяхна основа. Първоначално шефът на БНР Александър Велев отказваше да разговаря с хората от "Музикаутор", докато те не изтеглят нотариалната покана националното радио да не излъчва произведения от репертоара му - над 14 000 000 творби. Впоследствие отстъпи и се съгласи разговорите да започнат и без оттеглянето й.
На срещата се разбра, че БНР предлага да плаща през тази година по 10% от рекламните си приходи, а не по 4.55 на сто, както е било досега. Ръководството на радиото обаче отказва да увеличи на повече от 1 процент отчисленията от държавната си субсидия, както иска "Музикаутор". От сдружението отхвърлят офертата с мотив, че приходите от реклама не са константни и не са гарантирани. Членът на СЕМ Иво Атанасов посъветва страните да проявят повече гъвкавост и всеки да направи отстъпки. Той предложи на "Музикаутор" да приеме тазгодишната оферта на БНР и да направи разумна схема за увеличаването й в бъдеще, а на БНР - да се съгласи да увеличава постепенно отчисленията за "Музикаутор".
Същевременно МОНИТОР помества обширно интервю с изпълнителния директор на „Музикаутор” Иван Димитров, в което той се оплаква, че приходите на организацията са най-ниски на Балканския полуостров. Димитров отбелязва, че в „Музикаутор“ имат предвид обществената функция на БНР, като според него нормални нива за заплащане на авторски права за музика са от 3 до 3,25% от държавната субсидия. По думите му има минимални противоречия и в процента от рекламни приходи, които изплащат радиата, като в случая на БНР той трябва да бъде компенсиран надолу – тоест да се изравни до 4,4%.
Виж повече
