"Картината, песента, книгата- са същността на моя живот", казва Иван Христов.
"Изложбата посвещаваме на 115 години от рождението на нашия именит земляк, световноизвестен пейзажист. С Видин са свързани неговите първи стъпки. Връща се и рисува Видин и в зрелите си години. Посетителите на изложбата ще видят в картините му чара на стария Видин, природните красоти на Белоградчик, но и любими негови кътчета от цяла България. Тъй като авторът твори почти в цялата страна. В изложбата са представени както творби от ранното му творчество, така и платна от различни периоди от живота му. Опитали сме се да направим едно цялостно изследване на Иван Христов. Топлината в картините му е следствие и от използването на една техника, наречена цветна имприматура- полагането в началото на работата по картината на един равен тон, с който покрива платното, и от който после маестрото "вади" цветовете. Това е една техника, която са използвали старите майстори. Иван Христов я е познавал и е един от малцината, които най-умело са я интерпретирали. Той е един от класиците на пейзажа", каза за автора Богдан Александров, уредник във видинската галерия "Никола Петров".
А ето как видинската художествена галерия "Никола Петров" представя автора: Иван Христов е роден на 19.01.1900 година във Видин. През 1919 година учи във Втора мъжка гимназия в София. Завършва "Живопис" при проф. Никола Ганушев в Художествената Академия в София. От 1927 до 1932 година учителства в Трявна и Пловдив. През 1942 година работи в Държавната художествена галерия в Пловдив, след което се установява като художник на свободна практика в София.
Отдаден е почти изключително на пейзажната живопис. Още в началото на творческия си път се оформя своеобразния му живописен почерк, който с малко вариации остава характерен за цялото му творчество. Контрастните съпоставяния на дълбоки тонове, стигащи до черното, с ярки светли багри, както и нервните, поривисти движения на четката стоят в основата на живописно-техническия похват на художника.
Тези вечни изяви на световната култура се е случвало да се осъществяват едновременно и плодоносно в таланта на един творец, стопляни от един избухващ огън, от един благороден стремеж към красотата- нравствена предпоставка в изграждането на общочовешките, обществените идеали. Случвало се е от тези изяви да се е развивала онази, която е залегнала дълбоко в индивидуалното духовно начало, и се е явила като предразположение на твореца.
Иван Христов показва завиден дар да превръща обикновените наблюдения над природата в емоционално изкуство. Той е един от малкото български художници, който без колебание през цялата си творческа дейност възвеличава пейзажното изкуство- изключително българския пейзаж, нашия град, нашата къща, нашата улица, нашата природа. Иван Христов ги одухотвори- и те заживяха в представите на зрителя като природа, като град, като къща. Те принадлежаха само на неговите платна и на българското изкуство. Чрез неговото изкуство ние заобичахме романтиката на Трявна- онзи град, който приобщи Иван Христов като свой син, изпитахме интимността на Копривщица. Христов ни поразява с монументалния вид на Търново и Пловдив, възвеличени неподражаемо от неговата четка, със своеобразната приказност на Белоградчик, Мелник, Балчик, Видин, Родопите, Созопол, със строгостта на възрожденската архитектура на притаените сред планините манастири- Рилски, Бачковски, Преображенски.
От 1924 до 1974 година Иван Христов има 50 самостоятелни изложби. Излага в Рим, Генуа, Варшава, Букурещ, Берлин.
Иван Христов е награден с орден "Кирил и Методий" I степен. Със златен медал на Международната изложба в Париж през 1938 година. Носител е на званието "Народен художник". Умира на 27.03.1987 година в София.
Силата на неговата живопис се крие в безпределната сила на любовта му към българския пейзаж, любов изявила се в онзи сложен път, който той измина в стремежа си да разкрие прелестите на нашата, българска природа, на нашия старинен град, одухотворен от своята история, архитектура и колорит. (Изготвил: Красимир Кръстев)
Археологическият музей в Сандански организира традиционната си лятна археологическа школа „Търсачи на старини“. Разговор с директора Антон Ковачев. Кога ще бъде реализиран проектът за газопроводно разклонение до Банско и Разлог? Разговаряме с Красимир Герчев, кмет на община Разлог. Започва записването на учениците в гимназиите след..
„Актуално“ Кандидатстването на община Сатовча за Рекордите на Гинес за община с най-много съградени чешми в света, навлиза във финална фаза. Арбен Мименов, кмет на общината, за процедурата и значението на това признание за местните хора. „Живей на чисто“ Почистване на НП „Рила“ организира Сдружение „За земята“. Как можем да..
"Защотковците": Антония Димитрова от Петрич и нейните по-малки братя - близнаците Християн и Валентин разказват за лятото и мечтите си. Лавандулата - лилавата магия на природата. Какви са ползите за семейството? В Историческия музей в Брезник в представят изложбата на НЗМ-София "България- страната на маслодайната роза". За..
Актуална информация, прогноза на синоптиците, пътна обстановка. Третата неделя след Петдесетница: неделята на Светите Отци от шестте вселенски събора – отец Светослав Кючуков. Пред първото издание на Националния туристически фестивал (19 - 21 юли под връх Мальовица) - Венцислав Венев, председател на БТС. Защо горещите..
Рубриката „Време за шампиони“: Красимир Балъков с коментар за финала на Евро 2024 година. Рубриката „Българските олимпийци“: Разговор с Катрин Тасева за олимпийските трепети и надежди. Рубриката „Футбол от региона“: Разговор с Христо Господинов, треньор на ФК „Миньор“ – преди старта на двубоите във Втора футболна лига...
„С ОГЪНЯ ШЕГА НЕ БИВА“: Разговор с инспектор Атанас Давидов, сектор „Пожарогасителна и спасителна дейност“ при РДПБЗН-Благоевград. Инвестициите в недвижими имоти в област Благоевград – старо или ново строителство, къща на село или апартамент в града- какви са прогнозите? Ще чуем Илинка Митова, брокер. Конституционният съд..
Водещата международна тема на седмицата: Срещата на върха на НАТО във Вашингтон - взети решения, декларации и послания - анализи на Велизар Шаламанов, бивш министър на отбраната и Любомир Кючуков, бивш зам.-министър на външните работи. След като ДПС изключи голям брой депутати от парламентарната си група, ПП–ДБ стана втора по големина..