Update Required
To play the media you will need to either update your browser to a recent version or update your Flash plugin.
Суджукът е рисков продукт. Особено през лятото. Но не и у нас. За някои е начин на живот. За други, ненавързаните, е и доказвано опасен. Вчера уволниха полицая, който предизвика уволнението на шеф от охраната на Козлодуй. Заповедта е на областния директор на полицията във Враца Газибарски. Както се казва – забавянето не е като забравянето. Помислете си, слушатели на програма „Христо Ботев” – кой е вероятно по-суджук пред началник Газибарски – младши инспектор от полицията или шеф на охрана на най-голямото и скъпо предприятие у нас.
Пътьом независимите съдии от няколко състава в Добрич и Варна постановиха три години условна присъда за убийство. Ако човекът беше оживял, сигурно обвинените щяха да бъдат наградени. Хипотеза, но сегашна и наша, българоправораздавателна. В мотивите – убийците могат да се поправят и без да лежат в затвора, не били физически силни, нямали подходящ социален опит, единият бил слаб, дребен с очила и от дете страдал от астигматизъм. Както се казва – трогателен наръчник за оневинение. Четете! Тук кой как е навързан няма смисъл да размисляме. Още повече, че свидетелят по делото на добричките колбасарски реалии, при които един депутат беше заместен с друг, получава и институционален и личен тормоз, който стига и до заплахи за живота му. Хак му е, като посегна на сиджимката. Защото у нас суджукът е по-силен от закон, народно представителстване и всякакво директорстване. Това е начин на живот на онези, които издържаме в скъпото им съществувание. Но щом ни харесва...
А тези „300 секунди”, както наричаме актуалните коментари всеки обед по програма „Христо Ботев”, ще починат за един месец. Дано дотогава нещо се отвърже.
Ясно
Разкъсана облачност