В 1913 година след Междусъюзническата война Ловча остава на територията на Гърция, на 100 метра от границата.
В 1918 година селото има 250 къщи и над 1700 души. След промените настъпили от 1926-1927г. (спогодбата Моллов - Кафандарис) част от жителите на Ловча се изселват на 1-2 километра навътре в пределите на България и основават новото село, а част се заселват в Неврокопско и Плевенско.
1/3 от Ловчанското поле остава на територията на България и 2/3 в пределите на днешна Гърция.
В селото днес живят около 50 човека, повечето от тях са възрастни. Животът ми на младини не е бил лек – работили са много, но не се оплакват – разказват историите си с усмивка. В селото е спокойно. В планината Славянка расте един от най-прочутите билки Алиботушки чай (Sideritis scardica), познат още като Мурсалски, наред с много други защитени видове растения и животни.
За да стигнете до селото ще минете през прекрасното дефиле на река Места. Пътят живописно вие покрай други селца от местенското поречие, след това навлиза в един прекрасен пейзаж, който очарова с гледки. Ще намерите и места за пикник, а в селата наоколо, като Тешово например, ще намерите и къщи за гости за да пренощувате. Но и да замръкнете в самото село Нова Ловча, няма да останете без покрив, хората са наистина много благоприятно настроени към ближния, аз останах с такова впечатление и с малко тъга, че такива хора остават там – в началото или краят на България.
"Тук съм родена, тук съм израснала, тук съм се омъжила..." - разказва баба Стефка Мурджева. "Оживено беше едно време. Аз работех 23 години готвачка на училището. 100 деца съм хранела, пансион, весело, песни...Дойде тая демокрация - затвориха училището. Цех имаше - и него махнаха. Къде да идат тия млади да учат, да работят?! Искат, не щат, в градовете отидоха...Ето сега е презно..." - продължава разказа си баба Стефка.
"Едно време дядо ми не искаше да влиза в ТКЗС-то, с бой е влезнал. Аз бях на 8 години когато взимаха кравите, овцете, как сме ревали...Дядо казваше "Деца, чуйте, с бой ги взимат, без бой после ще ги дават, но никой няма да иска да ги вземе..." И така стана!" - разказва Стефка Мурджева.
Цялото интервю на Силвия Домозетска със Стефка Мурджева можете да чуете в звуковия файл.
Бъдни вечер е празник на семейното огнище, на уюта и топлината, които ни носи домът. Бъдни вечер е обич, усмивки и споделеност с хората, които обичаме. Празник, който събира цялото семейство около масата, с молитва за здраве и светли бъднини. Днес ви разказваме историята на едно голямо и щастливо българско семейство, което в началото на..
Продължават дебатите около представения проектобюджет от служебното правителство за 2025-та година. Има много спорове около завишените приходи, които трябва да се получат, както и около доста завишената разходна част. Още през пролетта на годината предишният парламент гласува завишени разходи за системата на МВР, както и за армията. В сегашната..
Храненето, не само като процес за биологично поддържане на организма, а и като култура и социално общуване – тази гледна точна предложи на слушателите на Радио Благоевград доц. д-р Евгения Благоева, преподавател в департамента „Антропология“ на Нов български университет. „ Това е много важно, че храненето винаги е едно сътрапезничество. Не..
Второто издание на „Раждавица филм фест“ ще се проведе от 29 юни до 5 юли 2025 година – това съобщи за Радио Благоевград Анатоли Костов, един от организаторите на фестивала. Темата е „Пътят на водата“, като се запазва основната цел на фестивала - популяризиране на независими творци, на авторски късометражни, игрални и документални филми - както..
Ученичката Любомира Ангелова от Профилирана гимназия "Пейо К. Яворов" в Петрич, бе отличена с грамота в инициативата "Човек на годината" за 2024 на Българския хелзинкски комитет за принос към правата на човека и защитата им. Дванадесетокласничката участва и инициира редица благотворителни прояви. „Всичко започна, когато едно бездомно куче..
„Да откриеш Софроний” е третата книга от авторската поредица на Искрен Красимиров, посветена на българските национални герои. Според автора Софроний е личност, която често остава в сянката на по-популярни герои от епохата. Със своя изследователски хъс и увлекателен разказ, Искрен Красимиров търси отговор на въпроса: Кой всъщност е Софроний и каква..
На 22 декември 1997 г. българската литературна общественост загуби Александър Геров . Пламен Дойнов озаглави книгата си, посветена на Александър Геров "Поезия и познание" и това със сигурност е едно от най-точните описания на същината на творчеството на Геров, неговия принос и значимостта му. Предлагаме ви да чуете как Александър Геров чете..