Размер на шрифта
Българско национално радио © 2024 Всички права са запазени

Село Нова Ловча - началото или краят на България


Село Нова Ловча се намира в самия край на България, или в самото начало, зависи от гледната точка. Разположено е в подножието на планината Славянка до самата българо-гръцка граница. 

В 1913 година след Междусъюзническата война Ловча остава на територията на Гърция, на 100 метра от границата. 

В 1918 година селото има 250 къщи и над 1700 души. След промените настъпили от 1926-1927г. (спогодбата Моллов - Кафандарис) част от жителите на Ловча се изселват на 1-2 километра навътре в пределите на България и основават новото село, а част се заселват в Неврокопско и Плевенско. 

1/3 от Ловчанското поле остава на територията на България и 2/3 в пределите на днешна Гърция. 

СнимкаВ селото днес живят около 50 човека, повечето от тях са възрастни. Животът ми на младини не е бил лек – работили са много, но не се оплакват – разказват историите си с усмивка. В селото е спокойно. В планината Славянка расте един от най-прочутите билки Алиботушки чай (Sideritis scardica), познат още като Мурсалски, наред с много други защитени видове растения и животни. 

За да стигнете до селото ще минете през прекрасното дефиле на река Места. Пътят живописно вие покрай други селца от местенското поречие, след това навлиза в един прекрасен пейзаж, който очарова с гледки. Ще намерите и места за пикник, а в селата наоколо, като Тешово например, ще намерите и къщи за гости за да пренощувате. Но и да замръкнете в самото село Нова Ловча, няма да останете без покрив, хората са наистина много благоприятно настроени към ближния, аз останах с такова впечатление и с малко тъга, че такива хора остават там – в началото или краят на България. 

"Тук съм родена, тук съм израснала, тук съм се омъжила..." - разказва баба Стефка Мурджева. "Оживено беше едно време. Аз работех 23 години готвачка на училището. 100 деца съм хранела, пансион, весело, песни...Дойде тая демокрация - затвориха училището. Цех имаше - и него махнаха. Къде да идат тия млади да учат, да работят?! Искат, не щат, в градовете отидоха...Ето сега е презно..." - продължава разказа си баба Стефка.  

"Едно време дядо ми не искаше да влиза в ТКЗС-то, с бой е влезнал. Аз бях на 8 години когато взимаха кравите, овцете, как сме ревали...Дядо казваше "Деца, чуйте, с бой ги взимат, без бой после ще ги дават, но никой няма да иска да ги вземе..." И така стана!" - разказва Стефка Мурджева. 

Цялото интервю на Силвия Домозетска със Стефка Мурджева можете да чуете в звуковия файл.

Снимка




Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!
Вижте още

Подписка от 200 души и писма до десетки институции заради безводието в село Стоб

Подписка от над 200 души, писма до десетки институции и срещи с отговорните лица е направила заради безводието в село Стоб Венцислава Венчова. „Проблемът с липсата на вода в селото не е от вчера, а е от десетки години и все още решение на проблема няма, а напротив, нещата се задълбочават, защото не само през лятото, но и сега, през зимния..

публикувано на 14.11.24 в 14:45

Божидар Балевски: Биткойн се превърна в център на пазарната активност

Завръщането на Доналд Тръмп в Белия дом след президентските избори в САЩ даде силен тласък на криптопазара. Само за няколко дни цената на биткойн се е повишила рязко и в момента  заема първа позиция по пазарна капитализация. „Щатитe обявиха, че ще изградят така наречения биткойн стратегически резерв. Това означава, че правителството на САЩ..

публикувано на 14.11.24 в 11:05

Картини върху коприна

В рубриката „Старите нови занаяти“ по традиция представяме творци, които използват креативността си и дарбите, за да възродят и дадат нов облик на стар занаят. В миналото техниката на рисуването върху коприна се е наричало батик и започва още в Китай. След това се пренася в Япония, Централна Азия, Средният Изток и Индия – това е пътят на..

публикувано на 13.11.24 в 14:32

Може ли Шекспир да ни говори смислено в наши дни?

Може ли Шекспир да ни говори смислено в наши дни, така че да го разберем и по-често да посягаме към неговите текстове? Оказва се, че е възможно и точно това ни доказват студентите от Катедрата по германистика и романистика в ЮЗУ „Неофит Рилски“. Ивана Стойчева, София Лазарова, Димитър Ников и техните преподаватели д-р Елена Калъпсъзова и д-р Яна..

публикувано на 13.11.24 в 11:46
Д-р Пламен Димитров

Негласуващите в България: активната сила, която политиците пропускат

Д-р Пламен Димитров, психолог и изследовател, представи задълбочен поглед към профила на негласуващите български граждани. Според тематично и многопластово изследване, проведено от екип психолози сред над 1200 души, една четвърт от негласуващите са успешни и социално активни личности. Какво ги отблъсква и какви са възможностите за мобилизиране на тази..

публикувано на 13.11.24 в 10:26
Румен Гълъбинов

Финансови стратегии след изборите: постижим ли е дефицит от 3%

Проектът за бюджет 2025 – какви мерки предвижда правителството за постигане на дефицит от 3% и как ще се отразят те на икономиката и ежедневието ни? От увеличението на осигуровките и възможността за връщане на стандартния ДДС, до новите данъци върху свръхпечалбите на банките – какви са плюсовете и минусите на тези предложения? Коментар по тези въпроси..

публикувано на 13.11.24 в 10:19

Младежки център – Благоевград: В действие за младите хора

Екипът на Младежки център – Благоевград гостува в предаването „По първи петли“ на Радио Благоевград. Водещата Мариана Попова проведе разговор с трима ключови представители на центъра – Адриана Кръстева, управител на центъра, Ангелина Граховска, младежки работник, и Денис Никифоров, психолог. Темата на срещата беше дейността на Младежки център –..

публикувано на 13.11.24 в 10:13