Войната - „мотивирана” от несъгласието на Сърбия със Съединението на Княжество България и Източна Румелия - започва на 2 ноември (по „стар стил”) 1885 г. с нахлуване на сръбската армия в българската територия, предшествано от няколко провокации (на 27 септември, както и месец по-късно). На 4 ноември сръбски войски превземат Трън, а настъплението на Нишавската армия към София е забавено от упоритата българска съпротива, в която участва и местното население. Това дава възможност на българските части, съсредоточени след Съединението по границата с Турция, да извършат нечуван марш от югоизточната до западната ни граница и се окопаят на Сливнишката позиция. На 6 ноември започва сражение по цялата фронтова линия, на 8 ноември на места българските части преминават в контранастъпление. В резултат очакванията за войната са напълно променени. В повече европейски вестници пише, че Великите сили трябва да се преклонят и да дадат Източна Румелия на България. На 10 ноември сърбите са разбити и при Драгоман, и отстъпват към Цариброд. На 12 ноември Русия и останалите Велики сили пращат нота на България за започването на мирни преговори между воюващите страни, нотата е подкрепена и от Османската империя, която вече сериозно се безпокои за сигурността на териториите си. В искането на Великите сили, обаче не е споменато нищо за признание на Съединението на България. Българското правителство отлага отговора си с извинението, че Александър I е на бойното поле (което е вярно); след 14 ноември нотата е отхвърлена; българският княз заповядва нападението да продължи. Той допуска мирни преговори само при признаване на Съединението. На 15 ноември българската армия превзема Пирот. На 16 ноември бойните действия са прекратени след нов ултиматум от Австро-Унгария. Преговорите за мир започват на 9 декември, а на 19 февруари 1886 година, в Букурещ, е подписан мирният договор.
В звуковия файл можете да чуете фрагмент от разказа на д-р Биляна Карадакова
Усукването на бели и червени конци е запазена традиция в България. Първият ден на пролетния март месец е посветен на мартеницата и Баба Марта. Има много поверия и предания за образа й, каза Тоьо Христов от Националния етнографски музей. Баба Марта е женски митичен персонаж от българския фолклор. В народните вярвания тя е..
В самоковското село Драгушиново Тодоровден се отбелязва и с приготвянето на курбан от речни раци - т. нар. "рачник". Историята на рачника е тясно свързана с историята на черквата „Св. Теодор Тирон“ в селото. Храмът е съграден през далечната 1868 г. и на няколко пъти е отнасян от бурните води на Искъра. Това разказа кметът на селото Георги..
За десета поредна година фолклорният фестивал „Зимна приказка в Пирин" дава сцена на самодейци от цялата страна, както и от Сърбия, Северна Македония и далечно Мароко. Събитието, което е чакано, се организира от Български фолклорен център „Нестия". В читалищата на Банско и Добринище на 7 и 9 март ще се съберат десетки народни изпълнители,..
Четвърти бойкот на големите търговски вериги е обявен за днес. За втори път ще има бойкот и срещу банките. Според организаторите на събитието, при последния бойкот на 27 февруари, големите хранителни вериги са „бойкотирали „бойкота на българите“ с промоциите, които пуснали в тези дни“. В останалите дни без бойкот, цените са били повишени видимо...
Финансовата децентрализация за общините, финансовото обезпечение на инфраструктурните проекти по места и готовността на местните власти за въвеждане на еврото. Това са част от темите, поставени от кметовете на общото събрание на Националното сдружение на общините в България. „България е една от малкото държави, в която няма финансова децентрализация..
През месец март отбелязваме прехода от зима към пролет и събуждането на природата с връзването на мартенички. Легендата зад мартениците и Баба Марта е богата на символика, която отразява вярванията на древните и тяхната дълбока връзка с природата. Но освен тази символика съществуват и много забавни народни приказки за баба марта и сърдития й..
Българи и сърби ще посрещнат заедно 1 март, празника, посветен на Баба Марта и Деня на самодееца в България, с голям концерт в сръбския град Бабушница. Организатори са Пътуващо читалище "Бащино огнище", Фондация „Македония“ и Домът на културата в град Бабушница. В събитието ще участват местни самодейци и музикантите от българския оркестър..