Биляна Карадакова: Правото е било това - да защитим отечеството, а не да искаме чуждото

Войната - „мотивирана” от несъгласието на Сърбия със Съединението на Княжество България и Източна Румелия - започва на 2 ноември (по „стар стил”) 1885 г. с нахлуване на сръбската армия в българската територия, предшествано от няколко провокации (на 27 септември, както и месец по-късно). На 4 ноември сръбски войски превземат Трън, а настъплението на Нишавската армия към София е забавено от упоритата българска съпротива, в която участва и местното население. Това дава възможност на българските части, съсредоточени след Съединението по границата с Турция, да извършат нечуван марш от югоизточната до западната ни граница и се окопаят на Сливнишката позиция. На 6 ноември започва сражение по цялата фронтова линия, на 8 ноември на места българските части преминават в контранастъпление. В резултат очакванията за войната са напълно променени. В повече европейски вестници пише, че Великите сили трябва да се преклонят и да дадат Източна Румелия на България. На 10 ноември сърбите са разбити и при Драгоман, и отстъпват към Цариброд. На 12 ноември Русия и останалите Велики сили пращат нота на България за започването на мирни преговори между воюващите страни, нотата е подкрепена и от Османската империя, която вече сериозно се безпокои за сигурността на териториите си. В искането на Великите сили, обаче не е споменато нищо за признание на Съединението на България. Българското правителство отлага отговора си с извинението, че Александър I е на бойното поле (което е вярно); след 14 ноември нотата е отхвърлена; българският княз заповядва нападението да продължи. Той допуска мирни преговори само при признаване на Съединението. На 15 ноември българската армия превзема Пирот. На 16 ноември бойните действия са прекратени след нов ултиматум от Австро-Унгария. Преговорите за мир започват на 9 декември, а на 19 февруари 1886 година, в Букурещ, е подписан мирният договор.

В звуковия файл можете да чуете  фрагмент от разказа на д-р Биляна Карадакова