Промените въвеждат 10 критерия, които журналистите трябва да спазват, за да не попаднат под ударите на новия закон. Той предвижда налагане на глоби, ако Комисията за защита на личните данни прецени, че в даден случай свободата на словото не надделява над правото на обект на журналистическо разследване да не бъде поставян във фокуса на общественото внимание. По думите на експерта по медийно право Симона Велева България е единствената страна-членка, която въвежда подобен широк набор от критерии, които трябва да се спазват от страна на журналистите. От Съюза на българските журналисти излязоха със становище, в което се казва, че „тези поправки практически ще лишат журналистите от възможността да упражняват свободно професията си“. От медийната организация ще търсят съдействието на Европейската федерация на журналистите, Международната федерация на журналистите и „Репортери без граници” за отмяната на Закона за защита на личните данни. От Асоциацията на европейските журналисти - България също изразиха сериозни притеснения и критика към решението на парламента да приеме в тази му форма Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за защита на личните данни, с който се цели хармонизирането на вътрешната уредба с Общия регламент за защита на личните данни 2019/679 (GDPR). АЕЖ-България призовава президента Румен Радев да използва правото си на вето и да върне закона за допълнително обсъждане в Народното събрание.
„По никакъв начин в регламента не е поставено изискване журналистите и медиите да бъдат поставени под тази шапка, напротив. Това, което казва GDPR, това, което казва разпоредбата, която беше по един превратен начин приета в нашия закон е, че медиите и журналистите трябва да бъдат изключени от тази защита на личните данни. Тук е големият проблем, че ако те бъдат обратно включени, благодарение на тези 10 критерия те попадат автоматично под ударите на огромни глоби, защото измененията в закона не предвидиха възможност медиите и журналистите да бъдат по-леко наказвани“, каза за Радио Благовград адвокат Александър Кашъмов от Програма „Достъп до информация“.
Новоприетите критерии дават право на Комисията за защита на личните данни да преценява дали журналистите не са нарушили правата на засегнатите от техните материали. Наред с въпроса дали Комисията за защита на личните данни ще може адекватно да тълкува обществената значимост на случаите, за които бъде сезирана, стои и опасението, че новият закон може да повлияе негативно на журналистите – те да започнат да се самоцензурират.
В звуковите файлове чуйте коментарите на журналистите Димитър Стоянов от екипа на "Бивол", Драгомир Николов от списание „Икономист“, на разследващия журналист от Нова тв Марин Николов, медийния съветник Елена Фурнаджиева и на Иван Бедров - ръководител на Българската служба на Радио Свободна Европа.
През месец март отбелязваме прехода от зима към пролет и събуждането на природата с връзването на мартенички. Легендата зад мартениците и Баба Марта е богата на символика, която отразява вярванията на древните и тяхната дълбока връзка с природата. Но освен тази символика съществуват и много забавни народни приказки за баба марта и сърдития й..
Българи и сърби ще посрещнат заедно 1 март, празника, посветен на Баба Марта и Деня на самодееца в България, с голям концерт в сръбския град Бабушница. Организатори са Пътуващо читалище "Бащино огнище", Фондация „Македония“ и Домът на културата в град Бабушница. В събитието ще участват местни самодейци и музикантите от българския оркестър..
Оказва се, че хазартната зависимост става все разпространена и в по-малките населени места, където игралните зали и казината „никнат като гъби“. Липсата на доходна работа и нежеланието на младите хора да работят за малко пари, са една от основните причини да се наблюдава увеличена хазартна зависимост в България, която дори на места измества..
17-годишният Юлиян Димитров от кочериновското село Бараково спечели голямата награда в 11-ото издание на Националния литературен конкурс „И децата покоряват светове. Покажи, че можеш!“ . Ученикът впечатли журито със своето есе на тема "Бих се родил отново". „…Бих се родил, за да прощавам, защото е правилно. Прошката е освобождение за самия теб...
Във времето на социалните мрежи и живот в онлайн пространството, звучи като шега четвъртокласничка от Благоевград да е прочела 229 книги, но е истина. Само можем да се усмихнем и да кажем има и такива деца. Тя е Йоанна Терзийска на 10 години е , учи в Средно училище с изучаване на чужди езици „Свети Климент Охридски“ в областния град. А..
Започна турнето с екоигри в 7 града в страната, сред които Перник, Кюстендил и Петрич. Състезанията се организират от платформата „Пукльовците“, която цели да стимулира директното общуване и взаимоотношения между децата. И това не къде да е, а в училища среда – там, където започва тяхното истинско социализиране. Това сподели в ефира на Радио..
Всяка последна сряда от февруари се отбелязва Световният ден против тормоза в училище, известен като „Ден на розовата фланелка“. Тя символизира неприемането на тормоз и насилие в училищетo . За пръв път „Денят на розовата фланелка“ е проведен в Канада през 2007 година като протест, организиран от двама ученици – Дейвид Шепърд и Травис..
Ясно
Разкъсана облачност