Гл. ас. д-р Магдалена Баймакова от ВМА: Да се подхожда с внимание към опасността от малария и западнонилска треска

     Общото между маларията и западнонилската треска  е векторът комари. Маларията е една от трите опасни инфекциозни болести след ХИВ и туберкулоза. В световен мащаб, за 2016 г. смъртните случаи от малария са 445 000. Малките деца и бременните жени са рисков контингент. България е една от първите страни, обявена за страна свободна от малария още през 60-те години на миналия век. Живеейки в динамичния свят, в който има поток от хора, стоки, свободния трансфер, желанието на гражданите да пътуват, отворените граници – всичко това е риск да се внесат болести, които сме позабравили, заяви в месечното издание на рубриката „Инфекциозен навигатор“ д-р Магдалена Баймакова, гл. асистент в Катедра „Инфекциозни болести“ във ВМА – София.

     „Препоръката ми е: всеки гражданин, пътувайки до страни в Азия и Африка, Океания и Латинска Америка да направи справка онлайн, да се консултира със специалист и да се запознае с рисковете.  Маларията е заболяване, което подлежи на много строг контрол и отчет, и всички хора, за които има съмнение,  се изследват и  регистрират. За 2018-та година около 1 700 лица са изследвани, от които 8 са  регистрираните случаи на внесена такава инфекция, а  5 са български граждани. Проблемът с това заболяване е липсата на медикаменти в страната, защото нямаме местно разпространение и медикаментите по много сложен начин достигат до  нашата страна, а лечението е много специфично“ – каза д-р Баймакова. Тя уточни, че маларийната терапия е много по-различна от известните ни други медикаменти за лечение и  е ключова, за да бъде спасен човек. Характерни са фебрилните състояния, дали те ще бъдат на 2 или 3  дни – зависи от треската. Всеки гражданин, който поражда съмнение и се завръща от ендемична за малария страна или територия, в рамките на 1 година при всяко повишаване на температура трябва да се изследва насочено за това заболяване. Освен температурата трябва да се следи за жълтеница, влошаване на състоянието, увеличен черен дроб и слезка, поява на анемия.

     При Западнонилската треска клиничната картина и прогнозата са много по-добри от маларията. При 70-80 процента от случаите протича безсимптомно, т.е. човек прекарва срещата с вируса без да развива клинична картина. При част от пациентите има остри  фебрилни състояния и много малък процент могат да развият симптоматика, свързана с централната нервна система, която може да бъде проблем за пациента.