„В ритъма на сърцето. За да усетим пулса на живота“ – нова рубрика на Радио Благоевград, в която веднъж месечно в ефира ще гостуват български кардиолози, с които ще разговаряме за отделни заболявания на сърдечно-съдовата система. Ще поставим акцент върху превенцията, по-добрата информираност на слушателите и съвременните методи за лечение.
Първият гост на рубриката бе доц. д-р Мария Токмакова, председател на Българското кардиологично дружество, началник на отделение към Кардиологичната клиника в УМБАЛ „Св. Георги“-Пловдив.
„65 процента от смъртността в България се причинява от болести на кръвообращението. „Евростат“ ни класира в първите 10 държави, в които честотата на сърдечно-съдовите заболявания е най-висока. Превенцията е най-доброто лечение на всяко едно заболяване, включително и на сърдечно-съдовите. Познанието по отношение рисковите фактори, а сред тези, на които можем да повлияем – артериалната хипертония, намалената физическа активност, тютюнопушене, ранното откриване на захарния диабет, начинът на хранене. Всичко това трябва да започне в много ранен етап, още в училище и е гаранция за добри резултати ако това бъде включително и национална политика“ – категорична бе доц. Токмакова. Според нея днес българинът е по-добре информиран за болестите на сърцето чрез медиите, здравните предавания. Има обаче още много възможности. Информираността е продължаващ акт и основна задача на лекарите, родителите, медиите. Здравни теми трябва да бъдат включени в учебните програми в училище, защото детското здраве е основата.
Доц. Токмакова съобщи, че в България има 150 хиляди човека с диагноза сърдечна недостатъчност, в световен мащаб болните също се увеличават. Причините: застаряване на населението. От друга страна фактът, че много от заболяванията като остър миокарден инфаркт, възможността да се коригират някои сериозни клапни заболявания, което дава повече живот, дава и възможност да се стигне до етапа на сърдечна недостатъчност.
„Кардиологията като специалност е една от най-бързо развиващите се. Интервенционалната кардиология може би има най-голяма заслуга за това и за радост в България тя е на ниво, каквото има в европейските държави. България е покрита с достатъчен брой инвазивни лаборатории. Почти 90% хората с остър миокарден инфаркт успяват да получат адекватно интервенционално лечение, защото това е лечението, което може да спаси човешки живот. Друг е въпросът, че броя на хората, които получават микоарден инфаркт остава един и същ. Причината е, че ние не успяваме да профилактираме и да предпазим хората от развитието на остър миокарден инфаркт. Именно това показва смисълът да говорим, да действаме адекватно по отношение на рисковите фактори. Данните от Националния център по статистика показват една и съща бройка през 3-те тримесечия на 2019 година – около 2 800-3 000 случая на 3 месеца с остър миокарден инфаркт. Близо 2 200-2500 от тях, т.е. почти 80% получават „златния стандарт според съвременната интервенционална и обща кардиология“ – коментира доц. Токмакова.
Като председател на Българското кардиологично дружество тя съобщи, че една от основните задачи на дружеството е усъвършенстването и непрекъснато продължаващото обучение на специалистите, което е гаранция за добро ниво на здравни грижи към пациентите. Фокусът на дружеството е насочен и към обучението на пациентите. На сайта на дружеството има създаден специален пациентски портал, на който се публикуват материали, насочени към пациентите, които са обучителни, отговаря се и на най-често задаваните въпроси.
Доц. Мария Токмакова посъветва пациенти с ясни и доказани съдови проблеми, да се предпазват от внезапно излизане при студено време – особено, когато има екстремно ниски температури, тъй като е възможно да бъде провокиран спазъм, поява на стенокардна симптоматика, гръдна болка.
Чуйте в звуковия файл, интервюто на Лалка Радкова с доц. д-р Мария Токмакова:
През месец март отбелязваме прехода от зима към пролет и събуждането на природата с връзването на мартенички. Легендата зад мартениците и Баба Марта е богата на символика, която отразява вярванията на древните и тяхната дълбока връзка с природата. Но освен тази символика съществуват и много забавни народни приказки за баба марта и сърдития й..
Българи и сърби ще посрещнат заедно 1 март, празника, посветен на Баба Марта и Деня на самодееца в България, с голям концерт в сръбския град Бабушница. Организатори са Пътуващо читалище "Бащино огнище", Фондация „Македония“ и Домът на културата в град Бабушница. В събитието ще участват местни самодейци и музикантите от българския оркестър..
Оказва се, че хазартната зависимост става все разпространена и в по-малките населени места, където игралните зали и казината „никнат като гъби“. Липсата на доходна работа и нежеланието на младите хора да работят за малко пари, са една от основните причини да се наблюдава увеличена хазартна зависимост в България, която дори на места измества..
17-годишният Юлиян Димитров от кочериновското село Бараково спечели голямата награда в 11-ото издание на Националния литературен конкурс „И децата покоряват светове. Покажи, че можеш!“ . Ученикът впечатли журито със своето есе на тема "Бих се родил отново". „…Бих се родил, за да прощавам, защото е правилно. Прошката е освобождение за самия теб...
Във времето на социалните мрежи и живот в онлайн пространството, звучи като шега четвъртокласничка от Благоевград да е прочела 229 книги, но е истина. Само можем да се усмихнем и да кажем има и такива деца. Тя е Йоанна Терзийска на 10 години е , учи в Средно училище с изучаване на чужди езици „Свети Климент Охридски“ в областния град. А..
Започна турнето с екоигри в 7 града в страната, сред които Перник, Кюстендил и Петрич. Състезанията се организират от платформата „Пукльовците“, която цели да стимулира директното общуване и взаимоотношения между децата. И това не къде да е, а в училища среда – там, където започва тяхното истинско социализиране. Това сподели в ефира на Радио..
Всяка последна сряда от февруари се отбелязва Световният ден против тормоза в училище, известен като „Ден на розовата фланелка“. Тя символизира неприемането на тормоз и насилие в училищетo . За пръв път „Денят на розовата фланелка“ е проведен в Канада през 2007 година като протест, организиран от двама ученици – Дейвид Шепърд и Травис..