Негови снимки са украсявали страниците на почти всички печатни издания в България. Професионалният спортен фоторепортер Бончук Андонов е навсякъде, където има метри, точки, хронометри, топка или с една дума – състезание по някакъв спорт. Снимките са неговата съдба. Връзката му с фотографията е от 37 години.
Първият флирт с апарата Бончук Андонов изживява в казармата. Съдбата решава да го изпрати в поделение за авиофотография и оттогава до днес е верен на първата си любов, за която той е живото доказателство, че е най-силна и завинаги.
Бончук Андонов е роден преди 71 години в село Пастра, последното по пътя преди Рилския манастир. Кръстен е на партизанина Никола Чуковски-Бончук, същата историческа фигура, чието име носи и стадионът в Дупница. “В поделението в Божурище, където служих, срещнах офицера Марко Вутков. Не бях хващал фотоапарат. Този човек ми отвори очите, че с историята ще си умра като плъх в Рилския манастир и аз записах да уча фотография” – разказва Андонов. В софийския Техникум по полиграфия и фотография, където учи, преподавателят му по физическо възпитание Харизанов, също от Дупница, като видял негови снимки от футболен мач, му казал, че спортът е неговото призвание. “Това ми влезе в главата. Винаги съм се впечатлявал от хората, които стоят зад вратата по време на мач и правят снимки” – признава той.
След казармата се захваща да учи спортна фотография. Стажът си кара при Петър Спасов във вестник “Народен спорт”, където прави и дипломната си работа “Футболният запалянко”. Годината е 1971-а. По онова време привържениците на най-популярната игра не били толкова колоритни, колкото сега. Наложило се да намери всеки отделен типаж, за да го запечата на лентата. Така попада в Софийски окръг, където две години и половина отговаря за спорта и обикаля по знайни и незнайни селца. Тогава среща Димитър Михайлов, фотограф на ЦС на БСФС, и Янко Гъров, шеф на фотоотдела във вестник “Старт”, които му помагат през 1974 г. да започне работа в авторитетния спортен седмичник. Остава верен на любимия си вестник до неговото закриване през 1996-а. От този момент кариерата му продължава самостоятелно. До днес Бончук Андонов е спортен фоторепортер на свободна практика.
В богатата си професионална кариера опитният творец има много отличия за добра работа. Печелил е престижна златна награда от конкурса “Интерпрес фото” на тема спорт. Снимал е на три Олимпиади – Сидни 2000, Атина 2004 и Пекин 2008, на две световни първенства по футбол и на още толкова европейски. Отразявал е световни и европейски първенства по баскетбол, волейбол, лека атлетика, борба, колоездене и много други.
“Най-доброто ми попадение е през 1993 г. – голът на Емил Костадинов на “Парк де Пренс” на 17 ноември. Смяташе се, че отборът няма шансове. Денят беше мрачен, дъждовен. Водиха ни да дегустираме вина и на стадиона пристигнахме леко опиянени. Заредих си фотоапаратите, снимам с единия. Емо Костадинов още не е вкарал първия гол, свършва ми филма и грабвам втория апарат и снимам, снимам, снимам как Емо вкарва и съм щастлив, че съм хванал гола. На полувремето видях, че не съм заредил втория апарат.” Тогава решава, че това е малшансът на живота му. Оказва се, че в този ден Господ наистина е българин. “По онова време филмите за нас бяха много скъпи. Оставаха ми два-три кадъра. Колебаех се дали да заредя нов филм, но нещо явно ме е накарало”. Тогава идва прословутата 90-а минута със съдбовния гол на Емил Костадинов. Андонов снима подаването на Любо, поемането на Емо, атаката и има 17 кадъра от гола. “Върнах се от Париж и на другия ден залях вестниците със снимки. За жалост некоректните колеги унищожиха филма. Занесох им го да го сканират и повече не ми го върнаха.”
Днес името Бончук Андонов е синоним на професионализъм. Той е един от малкото спортни фоторепортери от старата гвардия, който носи в себе си и фотоапарата си историята на българския спорт в последните близо 50 години.
Чуйте в звуковия файл разговора с Бончук Андонов:Усукването на бели и червени конци е запазена традиция в България. Първият ден на пролетния март месец е посветен на мартеницата и Баба Марта. Има много поверия и предания за образа й, каза Тоьо Христов от Националния етнографски музей. Баба Марта е женски митичен персонаж от българския фолклор. В народните вярвания тя е..
В самоковското село Драгушиново Тодоровден се отбелязва и с приготвянето на курбан от речни раци - т. нар. "рачник". Историята на рачника е тясно свързана с историята на черквата „Св. Теодор Тирон“ в селото. Храмът е съграден през далечната 1868 г. и на няколко пъти е отнасян от бурните води на Искъра. Това разказа кметът на селото Георги..
За десета поредна година фолклорният фестивал „Зимна приказка в Пирин" дава сцена на самодейци от цялата страна, както и от Сърбия, Северна Македония и далечно Мароко. Събитието, което е чакано, се организира от Български фолклорен център „Нестия". В читалищата на Банско и Добринище на 7 и 9 март ще се съберат десетки народни изпълнители,..
Четвърти бойкот на големите търговски вериги е обявен за днес. За втори път ще има бойкот и срещу банките. Според организаторите на събитието, при последния бойкот на 27 февруари, големите хранителни вериги са „бойкотирали „бойкота на българите“ с промоциите, които пуснали в тези дни“. В останалите дни без бойкот, цените са били повишени видимо...
Финансовата децентрализация за общините, финансовото обезпечение на инфраструктурните проекти по места и готовността на местните власти за въвеждане на еврото. Това са част от темите, поставени от кметовете на общото събрание на Националното сдружение на общините в България. „България е една от малкото държави, в която няма финансова децентрализация..
През месец март отбелязваме прехода от зима към пролет и събуждането на природата с връзването на мартенички. Легендата зад мартениците и Баба Марта е богата на символика, която отразява вярванията на древните и тяхната дълбока връзка с природата. Но освен тази символика съществуват и много забавни народни приказки за баба марта и сърдития й..
Българи и сърби ще посрещнат заедно 1 март, празника, посветен на Баба Марта и Деня на самодееца в България, с голям концерт в сръбския град Бабушница. Организатори са Пътуващо читалище "Бащино огнище", Фондация „Македония“ и Домът на културата в град Бабушница. В събитието ще участват местни самодейци и музикантите от българския оркестър..