Водеща: Добре дошли в студиото на Радио Благоевград, господин Балтаков.
Андон Балтаков: За мен е изключителна чест и удоволствие да бъда тук, най-малкото защото с Благоевград ме свързват и емоционални и лични поводи. Знаете, че съм завършил Езиковата гимназия в града и Благоевград има специално място в сърцето и в душата ми.
Въпрос: Поемате един нелек пост. Как определяте тази стъпка, която правите в момента в живота си?
А.Б.: Изключително предизвикателство от гледна точка на професионалната ми реализация и точно това е един от водещите мотиви за да предприема стъпката да кандидатствам за генерален директор и благодарение на СЕМ да получа тази чест и това задължение, екипите ми и най-вече управленският ми екип да направи тази промяна, от която БНР като обществена институция има нужда. Не само в професионален план, но и в личен план – тъй като радиото винаги е било в сърцето ми. Дори ако попитате майка ми, или семейството ми ще ви кажат, че дори съм си играл на радиожурналист, когато съм бил малък – към 10-11 години. Радиожурналистиката за мен е била винаги детската ми мечта. Радвам се, че се изпълни в далечната 1994 година, когато започнах професионално да работя като радиожурналист и радиото винаги е било в мен и част от моя живот. Дори, когато бях в САЩ, Хоризонт и радиото като цяло ми липсваха. Липсваше ми динамиката, липсваше ми начинът, по който в България се прави радиожурналистика, така че сега за мен е една изключителна чест и ако щете въпрос на достойнство да поема ръководството на радиото точно в този момент, в който то е изправено пред толкова предизвикателства.
Въпрос: Няма ли да Ви липсва журналистическата работа?
А.Б.: Журналистиката за мене е начин на живот. Тя никога няма да ми липсва. Дори малкият ми син постоянно ме пита:“Ти защо толкова много се интересуваш от новини? Как може всеки ден толкова много да четеш новини?“, така че журналистиката е част от мен. По отношение на оперативната работа – работата на ръководителя е да се среща с хората, да разбере какви са проблемите, за да може да се изгради ясна оперативна политика за решаване на тези проблеми, за да се получава добра журналистика, за да се получава добра култура. Когато това се изпълни, аз ще бъда изключително удовлетворен.
Въпрос: Приемате ли чуждо мнение?
А.Б.: Аз съм диалогичен човек. За мене няма глупав въпрос, така че ако някой ми задава въпрос или изразява мнение това означава, че има неясни позиции, които човек трябва да разбере. Особено в САЩ, където екипността в работата е водещо начало в управлението, начинът да анализираш ситуацията и да взимаш решения предполага увличането на много различни гледни точки и мнения. Моят управленски стил е да ангажирам хората в управлението. Независимо дали са управленски персонал или хора, които са управлявани. Това за мен е много важно.
Въпрос:Тоeст хората да припознаят вашата кауза като собствена...
А.Б.: Абсолютно. Ако това не успея да го направя няма да бъде успешен. Тоест моята цел е хората да прегърнат идеята, да прегърнат концепцията, да прегърнат политиката, за да може заедно да вървим напред. В крайна сметка това е бъдещето на тези хора – професионално или лично – и то е бъдещето на общественото радио в България. Тоест ангажиментът към обществото е огромен.
Въпрос: Нарекоха Ви визионер. Няма спор, че концепцията и идеите Ви са атрактивни, но как тези идеи ще бъдат приложени на практика? Кои са първите стъпки, които ще направите, за да ги реализирате?
А.Б.: Първото нещо, което ще направя е да разбера какво е финансирането на радиото в момента, тоест с какви ресурси радиото разполага. Тъй като нуждите са много. Нуждите са за заплащане, за оперативни разходи... Идеята ми е да се дигитализира процесът и продуктът, който радиото произвежда, тоест има много голяма нужда от различни финансови потоци. Първо трябва да видя счетоводните книги на БНР, за да разбера с какви ресурси разполагаме и евентуално след това да предприемем малко по активна търговска политика за фондовете, които не достигат да започне да се извършва подобна трансформация. Основен момент, когато стигнем до елемента на трансформация е да започнем да привличаме младите хора. Но това е дълъг процес, за мен е изключително важно радиото да започне да бъде припознавано от младите и активните хора.
Въпрос:Това като пожелание е отлично, но реално как ще стане?
А.Б.: Първо със съдържанието. Тоест да се погледнат нуждите на младите, съдържанието да стане по-атрактивно за младите и най-вече дори и със сегашните дистрибуционни канали, които Радиото има да започне радиото да произвежда продукти, които лесно могат да намерят потребителя, или слушателя, или читателя. Защото методът, в който потребителят на информационен или музикален продукт търси този продукт вече e изчезнал, той е в миналото, тъй като дигиталното пространство направи така, че новините и музиката сами да ни намират, вместо ние да ги търсим. По този начин трябва да изградим такава продуктова политика, в която нашите продукти търсят и намират съответната аудитория.
Въпрос: Отношението Ви към регионалните радиостанции ?
А.Б.: И регионалните радиостанции за мен са част от структурата на БНР, те са живецът в регионите, които те обслужват. Било то Благоевград за Благоевградска, Кюстендилска и Пернишка област или Пловдив за Смолянска, Пазарджишка и Пловдивска област. На много места регионалното радио е може би единственият източник на местна информация. Нека да не забравяме колко е важно и основно за съвременното демократично общество да бъде добре информирано. Тоест ролята и функцията на БНР чрез регионалните му радиостанции е изключително важна, за да се поддържа добрата информираност на населението. Информираност, но да не забравяме и забавния и развлекателен характер. Всяка една радиостанция има своя почерк – знаем Благоевград с прекрасната музика от този край ... И тук бих подчертал, че радиото, особено в регионите, е важен културен център. Той е част от културния дневен ред на тези общности и точно това искам да направим заедно – радиото и Радио Благоевград в частност да бъде приемано като един от фундаментите на културния живот в района.
Въпрос: Казахте, че сте диалогичен и че ще приемате и препоръки и предложения. В тази посока какво да си пожелаем?
А.Б.: Отвореност. Така, както аз съм отворен и открит към всеки един, с когото общувам, така очаквам същата отвореност и откритост от хората, за да разбера какви са им проблемите. Очаквам те да бъдат искрени и отворени към моя подход, за да намерим решенията заедно.
Интервюто на Райна Ванчева с Андон Балтаков, може да чуете в звуковия файл:
Не един, а цели три храма вече съгради и продължава да доизгражда неуморната Зоя Войнова от петричкото село Кърналово, която слушателите на Р адио Б лагоевград познават като един от най-дългогодишните търговци на З еленчукова борса край петричкото село Кърналово. Тя е духовно богат човек, с поетична дарба и житейска мисия да..
Бъдни вечер е празник на семейното огнище, на уюта и топлината, които ни носи домът. Бъдни вечер е обич, усмивки и споделеност с хората, които обичаме. Празник, който събира цялото семейство около масата, с молитва за здраве и светли бъднини. Днес ви разказваме историята на едно голямо и щастливо българско семейство, което в началото на..
Продължават дебатите около представения проектобюджет от служебното правителство за 2025-та година. Има много спорове около завишените приходи, които трябва да се получат, както и около доста завишената разходна част. Още през пролетта на годината предишният парламент гласува завишени разходи за системата на МВР, както и за армията. В сегашната..
Храненето, не само като процес за биологично поддържане на организма, а и като култура и социално общуване – тази гледна точна предложи на слушателите на Радио Благоевград доц. д-р Евгения Благоева, преподавател в департамента „Антропология“ на Нов български университет. „ Това е много важно, че храненето винаги е едно сътрапезничество. Не..
Второто издание на „Раждавица филм фест“ ще се проведе от 29 юни до 5 юли 2025 година – това съобщи за Радио Благоевград Анатоли Костов, един от организаторите на фестивала. Темата е „Пътят на водата“, като се запазва основната цел на фестивала - популяризиране на независими творци, на авторски късометражни, игрални и документални филми - както..
Ученичката Любомира Ангелова от Профилирана гимназия "Пейо К. Яворов" в Петрич, бе отличена с грамота в инициативата "Човек на годината" за 2024 на Българския хелзинкски комитет за принос към правата на човека и защитата им. Дванадесетокласничката участва и инициира редица благотворителни прояви. „Всичко започна, когато едно бездомно куче..
„Да откриеш Софроний” е третата книга от авторската поредица на Искрен Красимиров, посветена на българските национални герои. Според автора Софроний е личност, която често остава в сянката на по-популярни герои от епохата. Със своя изследователски хъс и увлекателен разказ, Искрен Красимиров търси отговор на въпроса: Кой всъщност е Софроний и каква..