Размер на шрифта
Българско национално радио © 2024 Всички права са запазени

Андон Балтаков дойде в Радио Благоевград, няколко часа след като бе избран за генерален директор на БНР

Андон Балтаков

Водеща: Добре дошли в студиото на Радио Благоевград, господин Балтаков.

Андон Балтаков: За мен е изключителна чест и удоволствие да бъда тук, най-малкото защото с Благоевград ме свързват и емоционални и лични поводи. Знаете, че съм завършил Езиковата гимназия в града и Благоевград има специално място в сърцето и в душата ми.

Въпрос: Поемате един нелек пост. Как определяте тази стъпка, която правите в момента в живота си?

А.Б.: Изключително предизвикателство от гледна точка на професионалната ми реализация и точно това е един от водещите мотиви за да предприема стъпката да кандидатствам за генерален директор и благодарение на СЕМ да получа тази чест и това задължение, екипите ми и най-вече управленският ми екип да направи тази промяна, от която БНР като обществена институция има нужда. Не само в професионален план, но и в личен план – тъй като радиото винаги е било в сърцето ми. Дори ако попитате майка ми, или семейството ми ще ви кажат, че дори съм си играл на радиожурналист, когато съм бил малък – към 10-11 години. Радиожурналистиката за мен е била винаги детската ми мечта. Радвам се, че се изпълни в далечната 1994 година, когато започнах професионално да работя като радиожурналист и радиото винаги е било в мен и част от моя живот. Дори, когато бях в САЩ, Хоризонт и радиото като цяло ми липсваха. Липсваше ми динамиката, липсваше ми начинът, по който в България се прави радиожурналистика, така че сега за мен е една изключителна чест и ако щете въпрос на достойнство да поема ръководството на радиото точно в този момент, в който то е изправено пред толкова предизвикателства.

Въпрос: Няма ли да Ви липсва журналистическата работа?

А.Б.: Журналистиката за мене е начин на живот. Тя никога няма да ми липсва. Дори малкият ми син постоянно ме пита:“Ти защо толкова много се интересуваш от новини? Как може всеки ден толкова много да четеш новини?“, така че журналистиката е част от мен. По отношение на оперативната работа – работата на ръководителя е да се среща с хората, да разбере какви са проблемите, за да може да се изгради ясна оперативна политика за решаване на тези проблеми, за да се получава добра журналистика, за да се получава добра култура. Когато това се изпълни, аз ще бъда изключително удовлетворен.

Въпрос: Приемате ли чуждо мнение?

А.Б.: Аз съм диалогичен човек. За мене няма глупав въпрос, така че ако някой ми задава въпрос или изразява мнение това означава, че има неясни позиции, които човек трябва да разбере. Особено в САЩ, където екипността в работата е водещо начало в управлението, начинът да анализираш ситуацията и да взимаш решения предполага увличането на много различни гледни точки  и мнения. Моят управленски стил е да ангажирам хората в управлението. Независимо дали са управленски персонал или хора, които са управлявани. Това за мен е много важно.

 Въпрос:Тоeст хората да припознаят вашата кауза като собствена...

 А.Б.: Абсолютно. Ако това не успея да го направя няма да бъде успешен. Тоест моята цел е хората да прегърнат идеята, да прегърнат концепцията, да прегърнат политиката, за да може заедно да вървим напред. В крайна сметка това е бъдещето на тези хора – професионално или лично – и то е бъдещето на общественото радио в България.  Тоест ангажиментът към обществото е огромен.

Въпрос: Нарекоха Ви визионер. Няма спор, че концепцията и идеите Ви са атрактивни, но как тези идеи ще бъдат приложени на практика? Кои са първите стъпки, които ще направите, за да ги реализирате?

А.Б.: Първото нещо, което ще направя е да разбера какво е финансирането на радиото в момента, тоест с какви ресурси радиото разполага. Тъй като нуждите са много. Нуждите са за заплащане, за оперативни разходи... Идеята ми е да се дигитализира процесът и продуктът, който радиото произвежда, тоест има много голяма нужда от различни финансови потоци. Първо трябва да видя счетоводните книги на БНР, за да разбера с какви ресурси разполагаме и евентуално след това да предприемем малко по активна търговска политика за фондовете, които не достигат да започне да се извършва подобна трансформация. Основен момент, когато стигнем до елемента на трансформация е да започнем да привличаме младите хора. Но това е дълъг процес, за мен е изключително важно радиото да започне да бъде припознавано от младите и активните хора.

Въпрос:Това като пожелание е отлично, но реално как ще стане?

А.Б.: Първо със съдържанието. Тоест да се погледнат нуждите на младите, съдържанието да стане по-атрактивно за младите и най-вече дори и със сегашните дистрибуционни канали, които Радиото има да започне радиото да произвежда продукти, които лесно могат да намерят потребителя, или слушателя, или читателя. Защото методът, в който потребителят на информационен или музикален продукт търси този продукт вече e изчезнал, той е в миналото, тъй като дигиталното пространство направи така, че новините и музиката сами да ни намират, вместо ние да ги търсим. По този начин трябва да изградим такава продуктова политика, в която нашите продукти търсят и намират съответната аудитория.

Въпрос: Отношението Ви към регионалните радиостанции ?

А.Б.: И регионалните радиостанции за мен са част от структурата на БНР, те са живецът в регионите, които те обслужват.  Било то Благоевград за Благоевградска, Кюстендилска и Пернишка област или Пловдив за Смолянска, Пазарджишка и Пловдивска област.  На много места регионалното радио е може би единственият източник на местна информация. Нека да не забравяме колко е важно и основно за съвременното демократично общество да бъде добре информирано. Тоест ролята и функцията на БНР чрез регионалните му радиостанции е изключително важна, за да се поддържа добрата информираност на населението. Информираност, но да не забравяме и забавния и развлекателен характер. Всяка една радиостанция има своя почерк – знаем Благоевград с прекрасната музика от този край ... И тук бих подчертал, че радиото, особено в регионите, е важен културен център. Той е част от културния дневен ред на тези общности и точно това искам да направим заедно – радиото и Радио Благоевград в частност да бъде приемано като един от фундаментите на културния живот в района.

Въпрос: Казахте, че сте диалогичен и че ще приемате и препоръки и предложения. В тази посока какво да си пожелаем?

А.Б.: Отвореност. Така, както аз съм отворен и открит към всеки един, с когото общувам, така очаквам същата отвореност и откритост от хората, за да разбера какви са им проблемите. Очаквам те да бъдат искрени и отворени към моя подход, за да намерим решенията заедно.

Интервюто на Райна Ванчева с Андон Балтаков, може да чуете в звуковия файл: 


БНР подкасти:



Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!
Вижте още

Елена Панайотова представя книгата „Приложен театър”

Елена Панайотова представи своята книга „Приложен театър” в Регионалната библиотека на Благоевград. Тя е доктор по театрално изкуство в Нов български университет. Специализирала е европейска култура в Университета в Амстердам и театрална антропология в театър „Один” в Дания. Дългогодишен преподавател е по театрално изкуство в Академията за изкуства..

публикувано на 24.04.24 в 18:37

„Великден във всеки дом” – благотворителна инициатива в Дупница

 „Великден във всеки дом” - т ова е новата кампания на сдружение  „Близо до теб“ за даряване на пакетирани козунаци на самотно живеещи пенсионери в селата от община Дупница. Екипът на сдружението благодари за подкрепата на хората с добри сърца в грижата за хора в нужда. В благотворителната инициатива апелът е да се дарят козунаци, които ще..

публикувано на 24.04.24 в 13:56
Румен Гълъбинов

Румен Гълъбинов: Българинът потребява повече и успява да инвестира

По данни от Наблюдението на домакинските бюджети през 2023 г. на НСИ, годишният общ доход средно на лице от домакинство е 10 846 лв. и нараства с 20.4% спрямо 2022 година. За последните десет години (2014 - 2023 г.) - се увеличава 2.3 пъти.  Годишните разходи са 10 044 лв. средно на лице, което е с 19.7% повече в сравнение с 2022 година. За периода..

публикувано на 24.04.24 в 10:19

WWF ще пусне в Дунав 1,6 милиона есетри

Европейската комисия призова държавите-членки да увеличат усилията си за справяне с бракониерството и незаконния трафик, за да опазят малкото останали есетрови риби на континента. Въпреки че са надживели динозаврите, днес те са най-застрашената от изчезване група животни в света. От шестте вида есетри, които са се срещали в Дунав, вече са..

публикувано на 23.04.24 в 13:22

Доброволци от Гоце Делчев с отличие за каузата за чиста околна среда

На официална церемония на 18 април бяха обявени победителите в годишните награди на организацията  „ Time Heroes “. Призове получиха хората и организациите с изключителен принос за развитието на доброволческата култура в България през 2023 г. С награда „Героите“ беше отличена и организацията „Green and clean“ от Гоце Делчев с основател Георги..

публикувано на 23.04.24 в 10:55

Веселин Христов: Възстановяваме диалога в БСП-Благоевград

Помирението в БСП-Благоевград е въпрос, който вълнува не само нашите членове, но и всички граждани на общината. Всички очакват БСП да бъде силна партия и считам, че това е възможно. Помирението вече е факт. Това заяви в предаването „Събития и личности“ на Радио Благоевград Веселин Христов, председател на общинската структура на БСП в областния..

публикувано на 22.04.24 в 12:25
Вилиан Стефанов

Фотоизложба в Благоевград показа последствията от ядрената аварията в Чернобил

Фотоизложбата „Изгубени във времето“, с 20 фотографии от забранената зона край Чернобил,  ще бъде открита в Благоевград на 26 април. Това е датата, на която през 1986 година,  стана  аварията в Чернобилската атомна централа. Преди войната в Украйна, зоната край Чернобил бе една от най-посещаваните туристически атракции в света, за което голяма..

публикувано на 22.04.24 в 09:28