Доц. д-р Константин Тюфекчиев е преподавател в Югозападния университет "Неофит Рилски" – Благоевград, ръководител е на Лабораторията за дистанционни методи за мониторинг на околната среда. Лабораторията е една от най-модерните в България. Преподаваните от доц. Тюфекчиев дисциплини са: Опазване на биологичното разнообразие, Биогеография, Екологични основи на стопанисването на горските екосистеми, Проблеми на устойчивото развитие, Управление на защитени територии, Горско стопанство. Научните му интереси са свързани с опазване на околната среда, в т.ч. биологично разнообразие, консервационна природозащита; устойчиво развитие; лесовъдство, в т.ч. степени на натоварване на горските екосистеми.
"Още преди 12-13 години, може би и 15, аз предупреждавах моите студенти, че може би реално опасността от изчезване на човешкия род е свързана с появата на супер вирус. Самият процес на промяна на климата, дали ще бъде по-топло или по-студено не е толкова проблематично за оцеляването на човешкия род, тъй като човекът ще успее да се приспособи, да промени природната среда, но да елиминира вирусите – не." – това каза за Радио Благоевград доц. Тюфекчиев и беше категоричен, че коронавирусът е едно от поредните доказателства за развитието на по-низшите организми, които се толерират заради това, което ние хората днес правим със замърсяването на околната среда, с промяната на климата, и съответно ускоряваме темпото на развие на по-низшите организми за разлика от висшите, които пък стават по-уязвими.
"Появата на вируси при човека е аналогично на появата на епизоотии в популациите от животни. Където има пик в популациите, пренаселеност, има съответно бързо развитие на болестите и намаление на числеността на вида." – каза доц. Тюфекчиев. По думите му, още преди около 30 години учените са алармирали за възможната поява на супер вирус. "Ако не регулираме разпространението на човешкия род равномерно на територията на планетата, да няма такива свръхконцентрации на хора и съответно ако не променим отношението си към природата, ползването на ресурсите и темповете на усвояване на тези ресурси – ние ще имаме голям проблем със супер вирус!"
Доц. Тюфекчиев е солидарен с мнението на д-р Енрик Сала за The Independent: „Абсолютно съм сигурен, че в бъдеще ще има повече такива заболявания, ако продължим с нашите практики за унищожаване на природния свят, обезлесяването и улавяне на диви животни като домашни любимци или за храна и лекарства. Нашите много разнообразни екосистеми са пълни с много видове диви животни, растения, гъби и бактерии. Всичко това биологично разнообразие съдържа уникални вируси.“
Споделяйки мнението на д-р Енрик Скала в социалните мрежи доц. Тюфекчиев написа:
Това ще бъде последното ми качване на публикация по проблема с коронавируса, не защото не са прецизни, а защото показват части от надводната и подводната зони на "айсберга". Те доказват в голяма степен връзката на човешкото здраве с екосистемите и това е достатъчно да накара човечеството да тръгне по друг път, но не разкриват цялата картина. Все още човекът няма необходимия потенциал да разбере в дълбочина този космос от обекти и взаимодействията им дори само на естествените процеси на еволюция, а камо ли повлияна от човешките действия. Не можах да намеря публикации, например, как променяната от човека природна среда влияе върху дивите, а защо не и питомните животни, които съжителстват с патогени. Как стресът, който изживяват, влияе върху жизнеността, биологичното разнообразие, активността на потенциалните патогени, а някъде там е "заровено кучето". Разбира се, има и още много тъмни зони в този "космос", които влияят на тези процеси. Да не говорим за разклатеното човешко здраве, пак заради откъсването от природата и замърсяването на организма ни.
Затова спирам, с надеждата, че човекът най-после ЩЕ СЕ СПРЕ!
Интервюто с доц. д-р Константин Тюфекчиев можете да чуете в звуковия файл – >
Семейните отношения представени в един по-различен ракурс, по един интерактивен начин. Това е предизвикателството за двамата разказвачи – актьорите Лили Сучева и Стефан Иванов, познати от телевизионния сериал „„All Inclusive“. Двамата застават под прожекторите, на неформални сцени в страната, за да ни разсмеят със „Семейно щастие за..
Над 40 представители (25 и 16 жени) от 27 медии ще се включат в 58-то Държавно първенство по ски и сноуборд за журналисти, което ще се проведе на 22 март в Банско. По традиция организатор на надпреварата е Българският ски клуб на журналистите. Тези състезания са едно оригинално съчетание от снежни спортове и неформални срещи, в подкрепа..
Часът на Земята – най-мащабната международна инициатива, посветена на опазването на планетата, отново е тук. Тази събота милиони хора в повече от 190 държави за пореден път ще отбележат емблематичния празник на природата. Хиляди сгради, сред които и знакови здания като Операта в Сидни, Айфеловата кула и Емпайър Стейт Билдинг, ще притъмнят..
40 фотографии, обединени в изложбата „Wild at heart“, събраха в многофункционалната зала на Регионалния исторически музей Благоевград представители на НП „Рила“, НП „Пирин“, ПП „Беласица“, Фонд за дивата флора и фауна, природолечители, гости, жители на Благоевград. Кадрите са дело на главен асистент Атанас Грозданов, преподавател в Софийския..
"За последните дванадесет години със стотици хиляди българи успяхме да засадим близо 5 000 000 000 нови дървета в България. Идват и много малки деца, които за първи път засаждат дръвчета, идват и възрастни хора, които знаят, че може би няма да стоят под сянката на тези дървета или няма да дочакат плодовете, но искат да остане нещо след тях", каза в..
Сдружение “Млад планинар” ще отбележи Часа на Земята и Световния ден на водата, които тази година са на една и съща дата -22 март, с нощна разходка из планина Беласица. Тази година мотото на инициативата е: "Стъпки в тъмнината, светлина за Земята, живот за водата." Организаторите канят всички, които имат желание и възможност да се включат в..
Възпитаници на центъра за развитие „МАЕ“ от Благоевград обраха призовите места на Международната олимпиада по ментална аритметика, провела се на 14 и 15 март в столицата на Азербайджан - Баку. Сред 180 участници, благоевградските малчугани грабнаха първите места. Илиян Димитров – супершампион, Алекс Смуков – шампион, Александър Шахпазов..
Ясно