Въведените ограничения за придвижване и различни дейности заради коронавируса намалиха замърсяването на въздуха в цяла Европа. Това показват редица сателитни снимки. По данни на Европейската агенция за околна среда, хората, които живеят в градове със замърсен въздух, имат по-слаба имунна система и съответно са изложени на по-голям риск от заразяване с COVID-19.
Доколко радостна е тази статистика на фона на пандемията- коментар по темата за Радио Благоевград направи Боян Рашев, експерт по управление на околната среда и ресурсите:
„ Връзката е много по-сложна. Най-прекият ефект, който се вижда е свързан с това, че общо взето икономическият живот спира. Предприятията затварят, хората потребяват по-малко енергия, съответно това, което виждаме на пръв поглед, е че намалява замърсяването на въздуха. Ефектите всъщност са много по-сложни. Ефектът от това как епидемията ще въздейства върху качеството на въздуха в по-дългосрочен план е много свързана с това как епидемията въздейства на икономиката като цяло“.
Според Боян Рашев пандемията от коронавирус ще ни направи много по-бедни и именно това ще доведе до влошаване на качеството на въздуха в близко бъдеще:
„Голяма част от хората ще преминат към по-некачествени и по-мръсни горива, разбирайте дърва и въглища. Мръсният въздух навсякъде е проблем на бедността и епидемията ще го увеличи този проблем“.
Като най-значимия замърсител за въздуха в България експертът посочва фините прахови частици:
„Чист въздух в градовете има там, където хората масово се отопляват с чисти енергийни източници – централизирана топлофикация, газ, електричеството.“, посочва още Рашев.
Повечето големи и чисти градове в богата Европа се отопляват на топлофикация или газ. Другият важен фактор е нивото на използване на обществен транспорт, обновлението и поддръжката на автомобилния парк и използването на повече коли на бензин, газ или ток.
Разговорът с Боян Рашев чуйте в звуковия файл:Срещата между САЩ и Русия в Рияд беше „огромен успех за руската администрация“, коментира в предаването „Събития и личности“ евродепутатът от ГЕРБ/СДС и ЕНП Илия Лазаров. Според него Вашингтон на практика сам е предложил размразяване на отношенията, без Москва да полага сериозни усилия за това. „Предтекстът е, че трябва да се сложи край на войната,..
Бюджетът не е просто финансов документ и закон – той отразява приоритетите на управляващите и посоката, в която ще се развива държавата. Въпреки това, все още не виждаме ясно очертани политики и дългосрочна визия на кабинета "Желязков". Това коментира в предаването "Събития и личности" бившият депутат от „Продължаваме промяната – Демократична България“..
Проектът на Бюджет 2025 породи сериозни дебати относно неговото влияние върху социалната политика, икономиката и гражданските свободи. Политологът и бивш народен представител Калоян Методиев, анализира параметрите на бюджета и предупреди за тревожни тенденции в управлението на страната. Според него, България се намира в момент, в който се прави опит за..
Какви тайни крие древната тракийска цивилизация? Какво ни разкриват следите, оставени от този народ? На тези и много други въпроси отговаря новата книга „Траките – какво трябва да знаете?“, създадена от екип от изтъкнати български учени. В интервю за Радио Благоевград доц. д-р Тодор Чобанов, един от авторите на изданието, разказа за значението на..
България завърши успешно представянето си на международното специализирано изложение Lisbon Food Affair (LFA) - най-големият хранителен панаир в Португалия, който събра повече от 200 компании и над 500 бранда в направленията „Храни и напитки“, „Хорека“ и „Технологии“ в Лисабон. Събитието отбеляза три дни на интензивни търговски разговори и..
Вълна от съпричастност обедини дупничани. На призива за набиране на средства за лечението на Слави Керкенеков се отзовават екипа доброволци от сдружение "Близо до теб" в Дупница. Кампанията успява да отвори сърцата на стотици негови съграждани. За по-малко от три дни с благотворителната инициатива е събрана сумата от 17 000..
1892 – това е годината на основаването на Народния музей, като един от отделите му е именно Етнографския музей в България. А в ефира на Радио Благоевград –БНР директорът проф.д-р Владимир Пенчев предложи своеобразна екскурзия назад във времето, когато са положени усилията на видни историци, етнолози и етнографи за създаването на сегашния Институт..