Митрополит Серафим: В Страстната седмица съпреживяваме страданията Христови

Да държим винаги светилниците си запалени – това са добрите дела, с които трябва да наситим живота си.

В Страстната седмица сме, в която православните  християни съпреживяват  страданията Христови. Заради страданията на Спасителя и седмицата се нарича Страстна. „Това са последните дни от земния живот на Христос, които започват от тържественото му посрещане в Йерусалим като цар, като победител. Като онзи, когото юдейският народ очаква от векове наред да се яви и да възстанови славата и величието на тяхното царство. Но за тяхно съжаление се оказва, че очакването им се разминава с това, което им показва Христос. От една страна е едно от най-великите чудеса – Възкресението на Лазар, заради което следва това тържество на посрещането. От друга страна обаче – след влизането в Йерусалим следват изобличенията за лицемерното изпълнение на Божия закон и всичко онова, което огорчава и настройва против самия Христос онези, които са претендирали за носители на Божието слово. От там следва изпълнението на техния заговор спрямо Него – да бъде убит, заради това, че много хора заради чудото, особено с Лазар, са повярвали и тръгват с Него.“

  Днес е Велики вторник – денят, в който пред множеството Исус разказва известната притча за десетте девойки и младоженеца. С какво е свързана тази притча, какво е духовното и послание към вярващите човеци?

  „Сюжетът на притчата е  за 10 девици, които очакват младоженеца. Петте, наречени разумни, са били в готовност да посрещнат младоженеца, защото са имали достатъчно гориво за своите светилници, т.е. елей. Защото никой не е знаел кога Той ще се яви, а другите пет не са имали достатъчно. Настъпва нощта, заспиват и в полунощ биват събудени и всички обявяват: Ето, младоженецът идва! Тези, които са имали запас са сложили в своите светилници и са посрещнали младоженеца.  А тези, които нямат се оказало, че няма  и откъде да вземат. Те го посрещат с угаснали светилници. Когато младоженецът, Христос се явява  -  приема тези, които са били със светещите лампи, затваря портите на своя чертог, на своя небесен дом. А на онези, които са с изгаснали светилници им казва: Не ви познавам, т.е. не сте за тук.

  Това е сюжетът на притчата, който прекрасно се връзва с времето, в което живеем и изпитанието, в което попадна целия свят. Напомнянето на тази притча, особено в тези дни е с голяма сила по отношение на това колко готови трябва да бъдем постоянно, защото никой от нас не знае деня и часа, когато ще дойде Христос, и когато ние ще се явим пред него. Това е образа на онова, което трябва да представлява нашия живот –т.е. добрите дела в изпълнение на Божиите заповеди трябва да са постоянната ни грижа тъй, че благодатта на Светия дух да живее в нас. Тя е онзи пламък, с който  гори светилникът на нашия живот. Това е посланието на тази притча. Мисля, че днешната обстановка може да помогне на мнозина да вникнат в това послание, което Господ ни дава – универсално, за всяко време и за всеки човек“

  Бихме могли да допълним – да не униваме и да държим светилниците си запалени?

  „Разбира се – да не униваме, да не отпадаме духом, да не отслабваме вярата. Но горивото, за да бъдат запалени светилниците ни – това са добрите дела, с които трябва да наситим живота си. Добродетелите, които трябва да бъдат винаги наше притежание ще направят така, че душите ни ще бъдат като запалени светилници пред нашия Господ и спасител Исус Христос. До голяма степен това символизира и паленето на свещи в храмовете – запалената свещ е като нашия човешки живот, който да бъде винаги и като едно обещание, че животът ни ще бъде светлина. И като молитва – Бог да помогне .

  На Разпети Петък всички ние изразяваме своята съпричастност и съпреживяваме величавото страдание на Спасителя.

  „Това е кулминацията на Страстната седмица – Разпети петък, тъй като кулминацията на страданията Христови е  след съда, поруганието, унижението, което е извършено спрямо Него, разпятието и кръстната смърт. Има един хубав израз за Разпети петък – „И птичка гнездо не свива“, което илюстрира много силно съпричастността на цялата природа, цялото Божие творение, което е изразено много силно и в момента на разпятието чрез скриване светлината на слънцето и луната, тъй като страда Твореца. Това е момент, в който особено силно трябва да осмислим значението на тази кръстна саможертва на Христос и как може да бъде от полза на всеки един от нас. Тъй като той умира за всеки един човек на кръста. Отговорът е: на първо място чрез вярата в Него самия, любовта към Него и делата на любовта, които се изразяват чрез любовта и загрижеността за ближния.

  Послание на Неврокопски митрополит Серафим:

  „В тези трудни дни за целия свят, но дни в Страстната седмица, нека да следваме нашия Спасител и Господ Исус Христос! Покланяйки се на Голгота и на неговото разпятие, покланяйки се на извършената там за нас велика саможертва, да преживяваме тези най-свети мигове от нашия живот, носейки своя кръст, но и очаквайки с радост Възкресението и Божията милост и щедрост към всички нас! 

  Да имаме в молитвите си място за всички боледуващи и страдащи! За лекарите, които полагат неимоверен труд за борба с епидемията и за всички, които от своето работно място полагат усилия за преодоляване на тежкото изпитание, в което се намираме.

  Христос ни призовава да бъдем светлината на света и сега имаме прекрасна възможност да откликнем на този негов призив и да изпълним тази негова заръка. Да не забравяме, че с нас е Бог, и светлината на неговото Възкресение нека озарява дните и живота ни, душите и сърцата ни.

  Пожелавам на всички светли и благословени дни, които да бъдат дни на радост и тържество на нашите души!“

Интервюто на Лалка Радкова с Митрополит Серафим чуйте в звуковия файл – >