2
Великден е смятан за най-големия християнски празник. Възкресение Христово отразява в най-пълен вид християнската догма, а именно – вярата във възкресението на праведниците в един по-хубав свят.
На този празник християнската религия чества връщането на Исус Христос към живота на третия ден, след като е разпънат на кръста и погребан.
В българската народна култура народните вярвания осмислят всеки религиозен празник по един много естествен начин, обяснява доц. д-р Петя Банкова, етнолог в Института за етнология и фолклористика с Етнографски музей при БАН.
„Подвигът на Спасителя не е само спасение за човечеството, а за целия свят. На Великден светът излиза от мрака, студа, от зимата и тръгва към светлината, пролетта и възраждащата се природа. Във Великден виждаме всички моменти от нашето битие - поглед към нашите покойни близки, защото на такива светли празници е добре да се обърнем с памет и доброта към тях, поглед към младите, към тези, на които им предстои да създадат семейство, да увеличат рода и разбира се поглед навътре към себе си.“, казва доцент Банкова.
„Този Великден е по-различен за всички хора. Сполетяла ни е беда и това изисква от нас някакво определено поведение, това за добро или лошо изисква да се вгледаме в себе си, да се смирим и да погледнем на Великден, като едно събитие, което изисква от нас да си припомним ценностите, които празникът носи.“
„Една от първите ценности, на която учи традицията е да бъдем щедри, да бъдем дарители. Не случайно, когато се преброяват боядисаните яйца, основен символ на празника, броят се за всички в семейството и рода, за съседите, но се оставят и за всеки непознат, за скитника, за бедните... Прието е, че на Възкресение Христово трябва да бъдем щедри не само към най-близките, а да отворим сърцата си и за околните. Христовата вяра е любов към ближния. Нека този Великден да дарим! Да дарим усмивка, да дарим яйце, да дарим надежда!“ – Това послание отправя доц. д-р Петя Банкова, етнолог в Института за етнология и фолклористика с Етнографски музей при БАН и пожелава „Светли празнични дни!“.
През месец март отбелязваме прехода от зима към пролет и събуждането на природата с връзването на мартенички. Легендата зад мартениците и Баба Марта е богата на символика, която отразява вярванията на древните и тяхната дълбока връзка с природата. Но освен тази символика съществуват и много забавни народни приказки за баба марта и сърдития й..
Българи и сърби ще посрещнат заедно 1 март, празника, посветен на Баба Марта и Деня на самодееца в България, с голям концерт в сръбския град Бабушница. Организатори са Пътуващо читалище "Бащино огнище", Фондация „Македония“ и Домът на културата в град Бабушница. В събитието ще участват местни самодейци и музикантите от българския оркестър..
Оказва се, че хазартната зависимост става все разпространена и в по-малките населени места, където игралните зали и казината „никнат като гъби“. Липсата на доходна работа и нежеланието на младите хора да работят за малко пари, са една от основните причини да се наблюдава увеличена хазартна зависимост в България, която дори на места измества..
17-годишният Юлиян Димитров от кочериновското село Бараково спечели голямата награда в 11-ото издание на Националния литературен конкурс „И децата покоряват светове. Покажи, че можеш!“ . Ученикът впечатли журито със своето есе на тема "Бих се родил отново". „…Бих се родил, за да прощавам, защото е правилно. Прошката е освобождение за самия теб...
Във времето на социалните мрежи и живот в онлайн пространството, звучи като шега четвъртокласничка от Благоевград да е прочела 229 книги, но е истина. Само можем да се усмихнем и да кажем има и такива деца. Тя е Йоанна Терзийска на 10 години е , учи в Средно училище с изучаване на чужди езици „Свети Климент Охридски“ в областния град. А..
Започна турнето с екоигри в 7 града в страната, сред които Перник, Кюстендил и Петрич. Състезанията се организират от платформата „Пукльовците“, която цели да стимулира директното общуване и взаимоотношения между децата. И това не къде да е, а в училища среда – там, където започва тяхното истинско социализиране. Това сподели в ефира на Радио..
Всяка последна сряда от февруари се отбелязва Световният ден против тормоза в училище, известен като „Ден на розовата фланелка“. Тя символизира неприемането на тормоз и насилие в училищетo . За пръв път „Денят на розовата фланелка“ е проведен в Канада през 2007 година като протест, организиран от двама ученици – Дейвид Шепърд и Травис..
Превалявания
Облачно