Размер на шрифта
Българско национално радио © 2025 Всички права са запазени

Николай Балтов, докторант по социология: Коронавирусът няма да спре глобализацията

Разпространението на коронавирус се превърна в глобална пандемия. Пътуванията спряха, границите се затварят, а стотици милиони хора по целия свят са под карантина.

Глобализацията създаде условия за разпространението на коронавируса, твърди Николай Балтов, докторант по социология към УНСС:

Парадоксалното е че именно тази свързаност  предполага да се реши проблемът.  На международно ниво има редици организации. Може би най-ярък пример е СЗО, която всъщност е продукт на глобализацията. Изключително много лаборатории, научни центрове и т.н. си сътрудничат по въпроси за разрешаването на кризата. В този смисъл трябва да кажем две неща. Първото, че да, има затваряне, всяка страна се затваря, но затварянето е физическо. Затварят се граници, ограничава се движение и така нататък, което предполага физическо дистанциране, но паралелно с това протичат други процеси на много по-голямо сътрудничество – в научни центрове и организации. Наблюдават се два процеса, но глобализацията не е спряла“.

Сценариите за развитието на обществените и социалните процеси са няколко. Според социологическата теория при проблемна ситуация има около пет вида възможни адаптации.

„Единият тип е иновация. Това означава да можем да свикнем с новата ситуация. Да се придържаме към целите, които трябва да постигаме в живота като подменяме средствата. Този тип адаптация го виждаме добре в училищата. Иновацията не винаги има позитивни измерения. Очаквам колкото повече продължи кризата, толкова повече компании, които не са имали проблеми, да почнат да имат проблеми и да бъдат придобивани от големи компании- хищници, каквото всъщност вече прави Китай на международните пазари. Има вариант да се конформираме със ситуацията. Тук могат да се експлицират хората, които остават без работа и рисковите групи от хора, които разчитат на помощите сега известно време“, коментира Николай Балтов.

Другите адаптации към ситуацията са чрез социално недоволство, оттегляне и институциите да спрат да изпълняват своите действия, допълва още  Балтов.

От всяка ситуация, от всяка криза, следва да се изведе поука, смята още докторантът в катедра „Икономическа социология“ към УНСС:

Светът трябва да види условията, в които се роди този вирус, а именно тоталитарната система.  Според мен, в демократична система с установяването на този вирус мисля, че щеше да бъде изолиран в рамките на самата държава. Ние трябва да пазим демокрацията, защото в демократични условия този вирус би се родил, но не би се разпространил“.

Чуйте интервюто с Николай Балтов =>



Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!
Вижте още

Илия Лазаров: САЩ рискуват да се превърнат в ненадежден партньор

Срещата между САЩ и Русия в Рияд беше „огромен успех за руската администрация“, коментира в предаването „Събития и личности“ евродепутатът от ГЕРБ/СДС и ЕНП Илия Лазаров. Според него Вашингтон на практика сам е предложил размразяване на отношенията, без Москва да полага сериозни усилия за това. „Предтекстът е, че трябва да се сложи край на войната,..

публикувано на 21.02.25 в 12:08
Настимир Ананиев

Настимир Ананиев: Повишение на заплатите в МВР трябва да има, но срещу реформи, а не „на калпак“

Бюджетът не е просто финансов документ и закон – той отразява приоритетите на управляващите и посоката, в която ще се развива държавата. Въпреки това, все още не виждаме ясно очертани политики и дългосрочна визия на кабинета "Желязков". Това коментира в предаването "Събития и личности" бившият депутат от „Продължаваме промяната – Демократична България“..

публикувано на 21.02.25 в 11:52
Калоян Методиев

Калоян Методиев: Бюджет 2025 – антисоциален, антибизнес и антиграждански

Проектът на Бюджет 2025 породи сериозни дебати относно неговото влияние върху социалната политика, икономиката и гражданските свободи. Политологът и бивш народен представител Калоян Методиев, анализира параметрите на бюджета и предупреди за тревожни тенденции в управлението на страната. Според него, България се намира в момент, в който се прави опит за..

публикувано на 21.02.25 в 11:25
Доц. Тодор Чобанов

Траките – кои са били и какво трябва да знаем за тях?

Какви тайни крие древната тракийска цивилизация? Какво ни разкриват следите, оставени от този народ? На тези и много други въпроси отговаря новата книга „Траките – какво трябва да знаете?“, създадена от екип от изтъкнати български учени. В интервю за Радио Благоевград доц. д-р Тодор Чобанов, един от авторите на изданието, разказа за значението на..

публикувано на 21.02.25 в 10:57

Производители представиха българския вкус на изложение в Португалия

България завърши успешно представянето си на международното специализирано изложение Lisbon Food Affair (LFA) - най-големият  хранителен панаир в Португалия, който събра повече от 200 компании и над 500 бранда в направленията „Храни и напитки“, „Хорека“ и „Технологии“ в  Лисабон.  Събитието отбеляза три дни на интензивни търговски разговори и..

публикувано на 21.02.25 в 09:55

Дупница помага на Слави

Вълна от съпричастност обедини дупничани. На призива за набиране на средства за лечението на Слави Керкенеков  се отзовават екипа доброволци от сдружение "Близо до теб" в Дупница. Кампанията успява да отвори сърцата на стотици негови съграждани. За по-малко от три дни с благотворителната инициатива е събрана сумата от 17 000..

публикувано на 20.02.25 в 20:29

Над 130 години Национален етнографски музей - съкровищница на българското културно наследство

1892 – това е годината на основаването на Народния музей, като един от отделите му е именно Етнографския музей в България.  А в ефира на Радио Благоевград –БНР директорът проф.д-р Владимир Пенчев предложи своеобразна екскурзия назад във времето, когато са положени усилията на видни  историци, етнолози и етнографи за създаването на сегашния Институт..

публикувано на 20.02.25 в 20:21