Нина Ковачева: Очаквам да има един голям тласък на нова вълна в изкуството...

    Казва, че за нея е важно разширяването на териториите – духовно и физически, също и че обича промените, които я карат да вижда нещата под нов ъгъл и с нови очи. По този начин обяснява и използването на различни техники и материали в индивидуалните си творби. Това, разбира се, е валидно и за процеса по създаването на общите им проекти с Валентин Стефанов, неин творчески и житейски партньор, резултат на което са прочутите им видеоинсталации в цял свят. Припомняме, че двамата са сред първите в Париж, които проектират видеоарт върху архитектурни фасади. Използват повтарящи се движения, като тяхната безкрайност провокира публиката към размисъл, кадрите им носят психологически смисъл. Носители са на наградата на ЮНЕСКО през 2002-ра за принос в развитието на съвременното изкуство.

    Дори на фона на настоящата вирусна пандемия, Нина Ковачева успя да стигне до публиката по много свой и въздействащ начин с онлайн изложбата „От възвишеното до нелепото“, която столичната галерия „Структура” представя от 5 май до 10 юни.

    „Героите в рисунките на Нина Ковачева от 2020 г.” – е написала в анонса кураторът Мария Василева – „са привидно невинни – деца, комиксови любимци, познати типажи от фантастични филми, всички заети с обикновени занимания и игри. Рисунките обаче са изпълнени с глобална тревога. Драматизмът и емоциите далеч надхвърлят малкия размер на листа – 29 x 39 cм. Героите са инструмент за изразяване на дълбоки чувства и вълнения. Детската невинност е призмата, през която страховете на днешния ден стават още по-очевидни.“

        В звуковия файл можете да чуете разговора на Любима Бучинска в предаването за изкуство и култура „Арт сезони“ на Радио Благоевград с Нина Ковачева:

    Изкуствоведът Лоран Хеги пише по повод самостоятелната изложба на авторката в Музея за модерно и съвременно изкуство в Сент Етиен, Франция: „Рисунките на Нина Ковачева изглеждат съблазнителни и объркващи, чувствени и игриви, безгрижни и крайно сериозни, оскъдни и едновременно плътно препълнени със смисъл. С изумителна лекота художничката съчетава различни мотиви и конотации, интимности, спомени и цитати, като по този начин създава визуален свят, който е едновременно еклектичен и хармоничен. Неговата безпогрешна съгласуваност произтича от специфичния, живописен разказ, който явно демонизира детската, наивна невинност и ескалира смущаващата и дестабилизираща неяснота на изобразените сцени до абсурд, като по този начин стимулира една почти неудобна интензивност на възприятието. Без предупреждение, объркващо и плашещо, на пръв поглед игривият разказ неочаквано се превръща в злонамереност, жестокост и насилие, без преход или обяснение и без по-широка контекстуализация. Тази постоянна трансформация на съдържанието и психологията на различните фигури и предмети обогатява визуалния свят на Нина Ковачева и нарушава удобните, лесни, банални и клиширани идеи за добро и зло, за добре познати ситуации и за невероятни събития.“.