С разхлабването на мерките свързани с COVID -19 светът започна бавно да се връща към предишния си начин на живот. Но не съвсем. Все повече в публичното пространство се заговори за понятието „нова нормалност“. Експерти твърдят, че някои от наложените социални ограничения ще продължат да важат и ще трябва да се научим да живеем с новия вирус. Възможна ли е такава нова нормалност и как обществото ни би се справило с нея, коментар по темата за Радио Благоевград направи социологът Мира Радева:
„Кризата с COVID- 19 зададе една много важна перспектива и всъщност истински новото, с което се сблъскахме според мен е не толкова просто самият вирус, а как ние реагираме с новите условия. За първи път имаме пандемия, която беше масово отразена, че в крайна сметка доведе до глобална икономическа криза. Нещо, с което не сме се сблъскали. В момента търсим начин как горе-долу да възстановим така наречената нормалност и всъщност истинският въпрос, който трябва да си задаваме оттук нататък е - кое наричаме нормалност? Много въпроси постави тази криза и моето лично усещане е, че голяма част от тях ще останат, защото са свързани със същността на вида ни. А дали ще се променим- откровено казано мисля, че няма да се променим. Всички дори и да са си задавали някакви въпроси сега бързат да се върнат към навиците си, към онова, което обичат, към удобствата. Бързат да забравят“.
Неизвестните около този вирус са много- ще има ли лек, ще се намери ли скоро ваксина? са само част от многото въпросителни. Експертите обаче твърдят, че обществата трябва да се научат да живеят с вируса. Как хората биха се справили с тази навлизаща нова нормалност, според Мира Радева:
„ Експертите много неща казват, но много малко се чуват. Хората много добре знаят, че в живота си имат много вредни навици и поемат много рискове. Имаше един съществен много важен ефект и то беше разделянето на обществото. Обществото просто се разцепи - на изолационисти, които вярват, че маските ще ги спасят и на „Мангъровисти“, защото доц. Мангъров стана емблематичен образ в тази епоха. Всеки един от нас избира своята реакция, но тя не е в една посока“.
Според Радева българите са се справили добре в ситуацията на пандемия. Показали са дисциплинираност. Това, което ни различава от останалите общества в условията на пандемия е вродената мнителност към държавните институции, коментира още социологът. А призивите за нова нормалност са безсмислени, твърди Мира Радева:
„Абсолютно не вярвам, че нова нормалност е възможна. Това би означавало ние да изменим на вида си. Какво означава нова нормалност? Да, вероятно за известно време хората няма да се прегръщат и целуват толкова, колкото преди. Ще си мием по-често ръцете докато се видят ефектите през есента и всичко ще бъде забравено“.
Срещата между САЩ и Русия в Рияд беше „огромен успех за руската администрация“, коментира в предаването „Събития и личности“ евродепутатът от ГЕРБ/СДС и ЕНП Илия Лазаров. Според него Вашингтон на практика сам е предложил размразяване на отношенията, без Москва да полага сериозни усилия за това. „Предтекстът е, че трябва да се сложи край на войната,..
Бюджетът не е просто финансов документ и закон – той отразява приоритетите на управляващите и посоката, в която ще се развива държавата. Въпреки това, все още не виждаме ясно очертани политики и дългосрочна визия на кабинета "Желязков". Това коментира в предаването "Събития и личности" бившият депутат от „Продължаваме промяната – Демократична България“..
Проектът на Бюджет 2025 породи сериозни дебати относно неговото влияние върху социалната политика, икономиката и гражданските свободи. Политологът и бивш народен представител Калоян Методиев, анализира параметрите на бюджета и предупреди за тревожни тенденции в управлението на страната. Според него, България се намира в момент, в който се прави опит за..
Какви тайни крие древната тракийска цивилизация? Какво ни разкриват следите, оставени от този народ? На тези и много други въпроси отговаря новата книга „Траките – какво трябва да знаете?“, създадена от екип от изтъкнати български учени. В интервю за Радио Благоевград доц. д-р Тодор Чобанов, един от авторите на изданието, разказа за значението на..
България завърши успешно представянето си на международното специализирано изложение Lisbon Food Affair (LFA) - най-големият хранителен панаир в Португалия, който събра повече от 200 компании и над 500 бранда в направленията „Храни и напитки“, „Хорека“ и „Технологии“ в Лисабон. Събитието отбеляза три дни на интензивни търговски разговори и..
Вълна от съпричастност обедини дупничани. На призива за набиране на средства за лечението на Слави Керкенеков се отзовават екипа доброволци от сдружение "Близо до теб" в Дупница. Кампанията успява да отвори сърцата на стотици негови съграждани. За по-малко от три дни с благотворителната инициатива е събрана сумата от 17 000..
1892 – това е годината на основаването на Народния музей, като един от отделите му е именно Етнографския музей в България. А в ефира на Радио Благоевград –БНР директорът проф.д-р Владимир Пенчев предложи своеобразна екскурзия назад във времето, когато са положени усилията на видни историци, етнолози и етнографи за създаването на сегашния Институт..