За качеството на българските плодове и зеленчуци се е казало много през изминалите години. За тревожната тенденция, че могат да изчезнат в един недалечен период – също. Възможно ли е обаче, при така създалата се ситуация, провокирана от епидемичната социална рестрикция, да заложим отново на марката „Произведено в България“?! И какво, и къде предпочитаме да пазаруваме – това се опитахме да разберем чрез репортерската ни проверка в традиционната за Благоевград пазарна сряда.
Резултатът от премахването на голяма част от рестриктивните мерки в страната, в момента най-осезаемо се чувства на кооперативните пазари, зеленчукови борси и тържища. На благоевградския пазар днес вреше и кипеше от клиенти и търговци, някои от тях и производители.
Все още се намира качествена българска селскостопанска стока, е мнението на част от запитаните. Днес заложихме на компетентното и авторитетно становище на представителите на силната мъжка половина. Според тях тържищата са мястото, където би трябвало да се предлагат само и единствено селскостопански стоки, родно производство. Друг обаче, е въпросът доколко на сергиите се разполагат производители или пък прекупвачи.
Ясно е, че трудно можем да се ориентираме при покупките, кое е родно производство и кое само чрез етикета си твърди този факт. Дали обаче, сме убедени и в достоверността на щандове с надпис „Произведено в БГ“ в големите търговски вериги – основното мнение е, че селскостопанската българска продукция няма място там. Според част от становищата един голям търговски комплекс играе ролята и на ценови регулатор за основните стоки на пазара. Други пък са на мнение, че и там едва ли биха били коректни в излагането на стоките.
Трудно можем да сме сигурни, какво е качеството на продукцията от пазара. Не сме убедени и в гаранцията, която биха ни дали търговските вериги с подобни селскостопански щандове. Според местен производител ситуацията все още продължава да е объркана.
Чуйте в звуковия файл репортажа на Бойка Браткова:Срещата между САЩ и Русия в Рияд беше „огромен успех за руската администрация“, коментира в предаването „Събития и личности“ евродепутатът от ГЕРБ/СДС и ЕНП Илия Лазаров. Според него Вашингтон на практика сам е предложил размразяване на отношенията, без Москва да полага сериозни усилия за това. „Предтекстът е, че трябва да се сложи край на войната,..
Бюджетът не е просто финансов документ и закон – той отразява приоритетите на управляващите и посоката, в която ще се развива държавата. Въпреки това, все още не виждаме ясно очертани политики и дългосрочна визия на кабинета "Желязков". Това коментира в предаването "Събития и личности" бившият депутат от „Продължаваме промяната – Демократична България“..
Проектът на Бюджет 2025 породи сериозни дебати относно неговото влияние върху социалната политика, икономиката и гражданските свободи. Политологът и бивш народен представител Калоян Методиев, анализира параметрите на бюджета и предупреди за тревожни тенденции в управлението на страната. Според него, България се намира в момент, в който се прави опит за..
Какви тайни крие древната тракийска цивилизация? Какво ни разкриват следите, оставени от този народ? На тези и много други въпроси отговаря новата книга „Траките – какво трябва да знаете?“, създадена от екип от изтъкнати български учени. В интервю за Радио Благоевград доц. д-р Тодор Чобанов, един от авторите на изданието, разказа за значението на..
България завърши успешно представянето си на международното специализирано изложение Lisbon Food Affair (LFA) - най-големият хранителен панаир в Португалия, който събра повече от 200 компании и над 500 бранда в направленията „Храни и напитки“, „Хорека“ и „Технологии“ в Лисабон. Събитието отбеляза три дни на интензивни търговски разговори и..
Вълна от съпричастност обедини дупничани. На призива за набиране на средства за лечението на Слави Керкенеков се отзовават екипа доброволци от сдружение "Близо до теб" в Дупница. Кампанията успява да отвори сърцата на стотици негови съграждани. За по-малко от три дни с благотворителната инициатива е събрана сумата от 17 000..
1892 – това е годината на основаването на Народния музей, като един от отделите му е именно Етнографския музей в България. А в ефира на Радио Благоевград –БНР директорът проф.д-р Владимир Пенчев предложи своеобразна екскурзия назад във времето, когато са положени усилията на видни историци, етнолози и етнографи за създаването на сегашния Институт..