Covers се нарича изложбата на Сашо Стоицов, един от художниците бунтари, извършили голямата промяна в българското изкуство в последните десетилетия на миналия 20 век, която беше открита тази седмица в столичната галерия „Аросита”. Тя несъмнено е важно арт събитие, не само за това, че авторът й повече от три десетилетия е в авангарда на най-интересните търсения на българската художествена сцена и всеки негов творчески жест се следи с интерес, но и защото се появява като „бяла лястовица”след дългия тримесечен период, в който връзката на галерийните пространства с авторите и публиката беше прекъсната.
В звуковия файл можете да чуете разговора на Любима Бучинска със Сашо Стоицов в предаването за изкуство и култура „Арт сезони“ на Радио Благоевград
Роден е през 1952 г. в Благоевград. През 1971 г. завършва Националното училище за изящни изкуства в столицата. От 1998 живее в Ню Йорк, а от 2013 г. отново в София.
През 1988 е един от кураторите и участниците в легендарната художествена акция и изложба „11.11.88” – един от първите форуми на концептуално изкуство у нас, а през 1989 организира първата национална изложба за неконвенционално изкуство „11.11.89” в Художествената галерия на Благоевград. Негови са може би единствените автентични изяви в областта на „соц-арта” в България. Започнал кариерата си като живописец, той е сред първите художници, които реагират на променените условия от края на 80-те години на 20-ти век. Творбите му от този период остават в класиката на българския авангард.
Участва в някои от най-важните за развитието на българското изкуство изложби: „Земя и небе” (1989), „Каймак-арт“ (1992), „N-форми? Реконструкции и интерпретации” (1994), „ВидеоХарт” (1995) , Първо международно биенале „Африкус 95”, Йоханесбург, ЮАР, „Експорт-Импорт“ (2003), Биенале „Август в изкуството“ (2004), „Защо Дюшан?" (2012) и много други.
Членството на България в Шенген ще има значително отражение върху туризма и бизнеса, като се очаква облекчаване на граничния режим и засилване на трансграничните връзки с Гърция и други съседни държави. Това коментираха в предаването „Събуди деня“ по Радио Благоевград туроператорът Здравка Чимева и адвокат Борис Харизанов, член на Българо-гръцката..
Младежи от Югозападна България ще имат възможност да разгледат света „наопаки“ по време на работилницата „Наопаки: Светът през различни гледни точки“, чието първо издание ще бъде на 4 януари 2025 г. в Перник. Инициативата е организирана от Международния младежки център в града, като идеята е работилницата да се проведе и в Дупница, Благоевград и Гоце..
От отколешни времена, на 1 и 2 януари в петричкото село Ключ, кукери гонят злите сили обикаляйки къщите на местните хора, наричайки им здраве и берекет. През последните три-четири години обаче, се е утвърдила традицията това да се случва на 2 януари. „Защо на 2-ри, а не на 1 януари? Ами защото, след посрещането на Новата година хората са..
„Синини“ на Шанел Еркин е опит за създаване на любовен пантеон от ежедневното.“ – това пише Георги Гаврилов за дебютната книга на Шанел Еркин. Предлагаме ви да чуете разговора на Валентин Дишев с Шанел Еркин за тази книга: Шанел Еркин е родена във Варна. Учи оперно и класическо пеене. Още от десетгодишна изнася образователни..
"Винаги оптимист. Никога нито за миг не съм преставал да вярвам в тази идея" - с тези думи на Георги Гаврилов завърши разговорът с него в поредното издание на "Арт сезони". Разговор за годината на издателствата, по навик определяни като "малки", но редовно наместващи се сред "големите", когато става дума за отличени от журита и аудитория техни книги...
В края на 2024 всеки си прави равносметка за това, какви бяха неговите 366 дни от изминалата година. Как да изпратим своята година с всичко хубаво и негативно в нея, но с удовлетвореност, а не с отчаяние и горчивина? Как да ценим малките неща в живота, които ни правят щастливи, а може би не си даваме сметка за това? Как да провокираме късмета си..
2024 година е новата най-топла година в историята и първата, през която повишението на средната температура на Земята е над 1.5 °C , което е над определената граница от Парижкото споразумение за климата - сочат данните на службата по изменение на климата по програмата „Коперник“ (C3S). За Радио Благоевград ги съобщи Николай Петков от..