Covers се нарича изложбата на Сашо Стоицов, един от художниците бунтари, извършили голямата промяна в българското изкуство в последните десетилетия на миналия 20 век, която беше открита тази седмица в столичната галерия „Аросита”. Тя несъмнено е важно арт събитие, не само за това, че авторът й повече от три десетилетия е в авангарда на най-интересните търсения на българската художествена сцена и всеки негов творчески жест се следи с интерес, но и защото се появява като „бяла лястовица”след дългия тримесечен период, в който връзката на галерийните пространства с авторите и публиката беше прекъсната.
В звуковия файл можете да чуете разговора на Любима Бучинска със Сашо Стоицов в предаването за изкуство и култура „Арт сезони“ на Радио Благоевград
Роден е през 1952 г. в Благоевград. През 1971 г. завършва Националното училище за изящни изкуства в столицата. От 1998 живее в Ню Йорк, а от 2013 г. отново в София.
През 1988 е един от кураторите и участниците в легендарната художествена акция и изложба „11.11.88” – един от първите форуми на концептуално изкуство у нас, а през 1989 организира първата национална изложба за неконвенционално изкуство „11.11.89” в Художествената галерия на Благоевград. Негови са може би единствените автентични изяви в областта на „соц-арта” в България. Започнал кариерата си като живописец, той е сред първите художници, които реагират на променените условия от края на 80-те години на 20-ти век. Творбите му от този период остават в класиката на българския авангард.
Участва в някои от най-важните за развитието на българското изкуство изложби: „Земя и небе” (1989), „Каймак-арт“ (1992), „N-форми? Реконструкции и интерпретации” (1994), „ВидеоХарт” (1995) , Първо международно биенале „Африкус 95”, Йоханесбург, ЮАР, „Експорт-Импорт“ (2003), Биенале „Август в изкуството“ (2004), „Защо Дюшан?" (2012) и много други.
Баку - столицата на Азербайджан бе домакин на най-голямата годишна конференция за климатичните промени – КОП 29, в която участваха над 66 000 делегати от 200 държави . За втора поредна година България имаше собствен павилион и бе представена с официална делегация от 72-ма души, начело с президента Румен Радев. Определените дати за..
Милена Димитрова е авторитетен журналист, с редица престижни награди, в това число и международни, с научни интереси в областта на журналистиката, писател. В нейната професионална биография са още работа в европейски институции и в държавната администрация. В момента тя е част от екипа на вицепрезидента. Милена Димитрова е председател и на..
Община Трън планира поскъпване на таксата за битови отпадъци за 2025 година. Както и досега, ставката ще се определя пропорционално върху данъчната оценка на съответния деклариран имот, а увеличението, което предлага администрацията, е с 2 промила. Така таксата ще стане 7 промила. Според общинското ръководство, въпреки увеличението,..
На 22 ноември, по случай Деня на адвокатурата, адвокат Борис Харизанов от Петрич, член на Адвокатската колегия в Благоевград, гостува в ефира на Радио Благоевград. В разговора той подчерта ключовата роля на адвокатите в правосъдната система и значението на тяхната професия за обществото. "Днес е денят, в който всички ние, гражданите на страната, трябва..
На 21 ноември православната църква отбелязва празника Въведение Богородично, а в българския народен календар е отреден за Ден на християнското семейство. Ден, в който напомняме за важността на семейството като основна ценност, обединена около вярата, обичта и добротата. По повод днешния празник вече от няколко години екипът на детска градина..
В Деня на християнското семейство четвъртокласници от Трето основно училище „Димитър Талев“ гостуваха в ефира на Радио Благоевград . Възпитаниците на Николай Михов – преподавател по религия в учебното заведение, разказаха за историята на празника и посланията, които той носи. „Изключително лесно се преподава религия на малки деца, защото, за щастие,..
През последните години политическото говорене у нас става все по-неслушаемо, защото отдавна вече медийните аудитории и публиката го възприемат като демагогско, лъжливо, като послания, на които не може да се вярва. Това означава, че една от най-важните тенденции по отношение на говора на политиците е, че фактите и логиката са изместени от стила на..