Размер на шрифта
Българско национално радио © 2025 Всички права са запазени

В разгара на лятото купуваме по-скъпи плодове и зеленчуци

Поскъпване на някои плодове и зеленчуци в разгара на земеделския сезон, отчетоха миналата седмица от Държавната комисия по стоковите борси и тържища. Според анализа, цената на оранжерийните домати се е повишила с около 15 %, а на краставиците с около 8 %. По-висока е цената и на прасковите и кайсиите.

Според Владимир Иванов, председател на Държавната комисия по стоковите борси и тържища, „потребителската кошница“ в момента е 74 лева, тоест тя е с 5 лева по-скъпа от същия период на миналата година.

Защо са по-скъпи доматите?

По отношение на доматите има поскъпване с около 30 ст. този месец, като в момента цената на едро е 1.72 лв. за килограм.

„Вече 7 или 8 година, в началото на август се предлагат по-малко домати, защото се минава от оранжерийно към полиетиленово и полско производство, и се получава едно такова изместване в цената. В сравнение с  2019 година, цената на домата сега е по-евтина с 40 ст. На практика, към момента имаме по-евтини зеленчуци, спрямо същия период на миналата година“ – коментира експертът.

Оризът е най-поскъпналият хранителен продукт в момента

„Най-скъпият хранителен продукт, спрямо миналата година, е оризът и това се дължи на логистични проблеми в световен мащаб и то в държави като Малайзия и Индонезия, които са най-големите производители, с оглед и на Covid – кризата. Оризът сега се задържа една цена от 2.35, при 1.89 миналата година“ – уточни още Владимир Иванов.

На какво се дължи по-високата цена на кайсиите?

Неблагоприятният климат през пролетта се отрази негативно върху качеството на кайсиите тази година, които са по-скъпи с около 80 ст., в сравнение с миналата година. При прасковите, цената е със 17 ст. по-висока от 2019, но при тях реколтата не е компрометирана, както е при кайсиите.

„През есента трябва да очакваме по-ниски цени на ябълките, защото качеството засега е много добро“ - допълни председателят на Държавната комисия по стоковите борси и тържища.

Цената на месото, в сравнение със същия период на миналата година е с около 70 ст. по-висока, останалите хранителни продукти запазват относително стабилни ценови стойности. Това са закономерни, нормални пазарни явления, плод на взаимодействие между търсене и предлагане.

„Това, което е характерно за 2020 е лошото проявление на цените през ранната пролет, вследствие на неприятния климат  и донякъде, от психологическите влияния на Covid – кризата“ – каза още Владимир Иванов.

Занижено е търсенето на хранителни продукти

Заради, Covid-кризата и намалелите разходи в туризма, се наблюдава по-малко потребление на хранителни продукти през последните месеци. Затова допринасят и протестите в държавата.

„Политическата криза също влияе върху пазарната картина, така например 2014 г. бе по-скъпа от сегашната 2020“ – коментира Владимир Иванов.

Според него, реколтата от пшеница у нас тази година ще бъде почти 5 милиона тона, което напълно ще задоволи нашия пазар. В световен и европейски мащаб тази година реколтата от пшеница с около 30 милиона тона по-малко, в Русия обаче, има 5 милиона тона повече. Ние сме нетен износител на пшеница, много важно е колко точно ще се изнесе.

 Интервюто на Биляна Славчева с Владимир Иванов можете да чуете в звуковия файл – > 




Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!

Галерия

Вижте още

Илия Лазаров: САЩ рискуват да се превърнат в ненадежден партньор

Срещата между САЩ и Русия в Рияд беше „огромен успех за руската администрация“, коментира в предаването „Събития и личности“ евродепутатът от ГЕРБ/СДС и ЕНП Илия Лазаров. Според него Вашингтон на практика сам е предложил размразяване на отношенията, без Москва да полага сериозни усилия за това. „Предтекстът е, че трябва да се сложи край на войната,..

публикувано на 21.02.25 в 12:08
Настимир Ананиев

Настимир Ананиев: Повишение на заплатите в МВР трябва да има, но срещу реформи, а не „на калпак“

Бюджетът не е просто финансов документ и закон – той отразява приоритетите на управляващите и посоката, в която ще се развива държавата. Въпреки това, все още не виждаме ясно очертани политики и дългосрочна визия на кабинета "Желязков". Това коментира в предаването "Събития и личности" бившият депутат от „Продължаваме промяната – Демократична България“..

публикувано на 21.02.25 в 11:52
Калоян Методиев

Калоян Методиев: Бюджет 2025 – антисоциален, антибизнес и антиграждански

Проектът на Бюджет 2025 породи сериозни дебати относно неговото влияние върху социалната политика, икономиката и гражданските свободи. Политологът и бивш народен представител Калоян Методиев, анализира параметрите на бюджета и предупреди за тревожни тенденции в управлението на страната. Според него, България се намира в момент, в който се прави опит за..

публикувано на 21.02.25 в 11:25
Доц. Тодор Чобанов

Траките – кои са били и какво трябва да знаем за тях?

Какви тайни крие древната тракийска цивилизация? Какво ни разкриват следите, оставени от този народ? На тези и много други въпроси отговаря новата книга „Траките – какво трябва да знаете?“, създадена от екип от изтъкнати български учени. В интервю за Радио Благоевград доц. д-р Тодор Чобанов, един от авторите на изданието, разказа за значението на..

публикувано на 21.02.25 в 10:57

Производители представиха българския вкус на изложение в Португалия

България завърши успешно представянето си на международното специализирано изложение Lisbon Food Affair (LFA) - най-големият  хранителен панаир в Португалия, който събра повече от 200 компании и над 500 бранда в направленията „Храни и напитки“, „Хорека“ и „Технологии“ в  Лисабон.  Събитието отбеляза три дни на интензивни търговски разговори и..

публикувано на 21.02.25 в 09:55

Дупница помага на Слави

Вълна от съпричастност обедини дупничани. На призива за набиране на средства за лечението на Слави Керкенеков  се отзовават екипа доброволци от сдружение "Близо до теб" в Дупница. Кампанията успява да отвори сърцата на стотици негови съграждани. За по-малко от три дни с благотворителната инициатива е събрана сумата от 17 000..

публикувано на 20.02.25 в 20:29

Над 130 години Национален етнографски музей - съкровищница на българското културно наследство

1892 – това е годината на основаването на Народния музей, като един от отделите му е именно Етнографския музей в България.  А в ефира на Радио Благоевград –БНР директорът проф.д-р Владимир Пенчев предложи своеобразна екскурзия назад във времето, когато са положени усилията на видни  историци, етнолози и етнографи за създаването на сегашния Институт..

публикувано на 20.02.25 в 20:21