Нощта на падащите звезди

Всяка година по същото време, което винаги е през август, е пикът на метеорния дъжд – Персеиди. Ако тази нощ не ви се спи и случайно се събудите между един или четири часа сутринта, побързайте да си намислите повече от едно желание и да отправите взор нагоре към лятното небе. Очаква се порой от падащи звезди. Всичко написано до тук е валидно, ако все още вярвате наивно и по детски, че има падащи звезди.

За астрономите метеорният поток е причинен от частици, които при навлизането в земната атмосфера се нагряват и изгарят. Най-ярките от тях са с размера на грахово зърно, но пътуват в атмосферата на нашата планета със скорост между 40 и 60 километра в секунда. Така от повърхността на Земята ние виждаме времето, за което тези малки остатъци изгарят като миниатюрни факли. Ако те са с големината на кокоше яйце или по-големи от човешки юмрук, тогава не успяват да изгорят в атмосферата и падат на земната повърхност. Това е метеоритен поток. За наша огромна радост тази нощ няма да бъдем свидетели на подобно астрономическо явление, случило се преди 65 милиона години, когато динозаврите са били истински, а не само пресъздадени във  филма „Джуриск парк“.

Добрата новина е, че точно тази нощ  ще се радваме на метеорен дъжд или наивно казано звездопад. Причината да го има всяка година по същото време, което винаги е през август, е кометата Суифт – Тътъл. Именно тя ни дарява от хиляди години летния звезден дъжд.

Повече за светлините над нас ще научим от разговора на Агнес Манова с д-р Никола Петров, директор на Националната обсерватория в Рожен. (чуйте звуковия файл)