ЮЗУ „Н. Рилски“ Благоевград е единственият български университет, който спечели проект „Емпатия 2020“ по програма „Жан Моне“, част от „Еразъм +“ на Европейската Комисия. Целта му е да повиши знанието за европейската култура през 20-и и началото на 21-и век сред бакалаври, магистри и докторанти. В рамките на тригодишния проект ще бъде създаден сайт и издаден сборник с академични разработки. В него ще бъдат включени между 70 и 80 студенти от различни курсове и факултети. Ръководител на проекта е проф. Мирослава Кортенска, която представи проекта в ефира на Радио Благоевград.
Проф. Кортенска: Това е европейски успех за нашата наука и нашия университет. Нашият проект е класиран между първите 20 от 240 спечелили проекти. Поне двойно повече са тези, които са кандидатствали. Програмата „Жан Моне“ е доста елитарна, доста трудна за реализиране. За нас резултатът е добър. Ние ще обучаваме в продължение на три години с проф. Йоана Спасова от БАН магистри, студенти, докторанти от ЮЗУ „Н. Рилски“ по програмата „Емпатия 2020“. Ще споделим европейски опит по отношение на културата и изкуствата през 20-и и началото на 21-и век. Студентите ще получат на ниво европейско качество знания за емпатия, за присъединяване към тези ценности, които носи културата на Европа.
Водещ: Това ли стои в основата на проекта?
Проф. Кортенска: Да, всъщност ние имаме такива обучителни курсове във Факултета по изкуствата за културата на 20-и век. С този проект гостувах по програма „Еразъм“ и изнасях курса в чужбина, а сега вече ще обучаваме и наши студенти по теми, по които ние по-късно ще направим сайт, за да бъде по-достъпно знанието за по-голям кръг хора, да не остане само в този тригодишен курс. По програма „Жан Моне“ имаме и научна част. Ние трябва да издадем един сборник с нашите изследвания, публикации във връзка с темата за културата на 20-и и началото на 21-и век и какви са нейните влияния специално в България и Източна Европа.
Водещ: Колко студенти ще обхванете в този тригодишен курс?
Проф. Кортенска: Ще бъдат между 70 и 80 през трите години. Програмата стартира сега, с откриването на новата учебна година. Така е по проект. През тези три години ние ще обучаваме хора от най-различни курсове и профили, които се занимават с процесите в културата от Факултета по изкуства.
Водещ: Финансирането какво е?
Проф. Кортенска: Финансирането не е голямо, то е във връзка с преподавателската част и след това с издателската част и правенето на сайта. Финансирането е някъде около 70 000 евро. То ще се раздели в трите години. Тук не става въпрос за печелене на голяма субсидия, а за печелене на нещо престижно. Ние за втори път кандидатстваме с проф. Спасова и вече имаме резултат.
Бих искала чрез вашата медия да призова наши студенти с интерес към проблемите на изкуствата и културата по време на модерната епоха и постмодерната, нещо много актуално, много интересно, визуално, атрактивно, да проявят интерес и да се включат сами, да заявят своето участие по този проект. Ние ще допускаме и допълнително студенти, които искат да се включат в програмата. Това са много интересни теми, атрактивни, например за видеоарта, непознати форми за модерно изкуство или за попарта. Те са по-малко познати форми на модерно изкуство, които са много популярни в Европа и целия свят. Ние ще можем да привлечем и по-широк кръг от хора чрез конференция, да се видят някои последни постижения на постмодернизма. Няма да се занимаваме със скучни неща, а с атрактивни форми на съвременно изкуство и вече новата култура как се формира през 21-и век.
Интервюто с проф.Мирослава Кортенска можете да чуете в звуковия файл:
През месец март отбелязваме прехода от зима към пролет и събуждането на природата с връзването на мартенички. Легендата зад мартениците и Баба Марта е богата на символика, която отразява вярванията на древните и тяхната дълбока връзка с природата. Но освен тази символика съществуват и много забавни народни приказки за баба марта и сърдития й..
Българи и сърби ще посрещнат заедно 1 март, празника, посветен на Баба Марта и Деня на самодееца в България, с голям концерт в сръбския град Бабушница. Организатори са Пътуващо читалище "Бащино огнище", Фондация „Македония“ и Домът на културата в град Бабушница. В събитието ще участват местни самодейци и музикантите от българския оркестър..
Оказва се, че хазартната зависимост става все разпространена и в по-малките населени места, където игралните зали и казината „никнат като гъби“. Липсата на доходна работа и нежеланието на младите хора да работят за малко пари, са една от основните причини да се наблюдава увеличена хазартна зависимост в България, която дори на места измества..
17-годишният Юлиян Димитров от кочериновското село Бараково спечели голямата награда в 11-ото издание на Националния литературен конкурс „И децата покоряват светове. Покажи, че можеш!“ . Ученикът впечатли журито със своето есе на тема "Бих се родил отново". „…Бих се родил, за да прощавам, защото е правилно. Прошката е освобождение за самия теб...
Във времето на социалните мрежи и живот в онлайн пространството, звучи като шега четвъртокласничка от Благоевград да е прочела 229 книги, но е истина. Само можем да се усмихнем и да кажем има и такива деца. Тя е Йоанна Терзийска на 10 години е , учи в Средно училище с изучаване на чужди езици „Свети Климент Охридски“ в областния град. А..
Започна турнето с екоигри в 7 града в страната, сред които Перник, Кюстендил и Петрич. Състезанията се организират от платформата „Пукльовците“, която цели да стимулира директното общуване и взаимоотношения между децата. И това не къде да е, а в училища среда – там, където започва тяхното истинско социализиране. Това сподели в ефира на Радио..
Всяка последна сряда от февруари се отбелязва Световният ден против тормоза в училище, известен като „Ден на розовата фланелка“. Тя символизира неприемането на тормоз и насилие в училищетo . За пръв път „Денят на розовата фланелка“ е проведен в Канада през 2007 година като протест, организиран от двама ученици – Дейвид Шепърд и Травис..
Превалявания
Облачно