Асоциацията на Европейските журналисти представи резултатите от петото си по ред проучване за свободата на словото в България. Мотото на тазгодишното проучване е „Журналистика без маски“ като символ за откритата, честна журналистика в една необичайна среда. Данните са събрани чрез доброволна онлайн анкета, проведена в периода 3 май - 10 юни 2020 година. Проучването е с национален обхват, не е представително и финансово е подкрепено от Посолството на Кралство Нидерландия в България. Статистическата обработка е на агенция „Алфа рисърч“.
„Близо 70% от анкетираните журналисти казват, че външният натиск от политически лица върху медиите не само, че не си е отишъл, но е двойно по-голям от другите центрове на влияние върху медийното съдържание – икономически субекти, рекламодатели, държавни и общински институции", каза в интервю за Радио Благоевград авторът на доклада за изследването д-р Илия Вълков, член на Управителния съвет на Асоциацията, журналист и преподавател в УНСС.
Той посочи още, че близо 20% от анкетираните журналисти потвърждават, че се автоцензурират и самоограничават, че централизацията на медийната среда в София вече е устойчива тенденция, а регионалната журналистика се превръща в изчезващ вид. "Над 55% са "за" мерки срещу концентрацията на медийна собственост. Има ръст на отговорите, които се групират около възможността за създаване на нови форми на независими медии, почти всеки втори участник в анкетата е посочил този отговор", изтъкна д-р Вълков.
Той отдели специално място на слушателите, читателите, зрителите, които също трябва да бъдат част от процеса на отстояване на свободата на словото, да подкрепят медиите, които харесват, дори финансово. „Това би дало веднъж - кураж, втори път – някаква относителна независимост на редакциите на журналистите да правят журналистика за хората. Защото не всички журналисти трябва да бъдат наричани придворни журналисти, които обслужват властта“.
Цялото интервю на Росинка Проданова с д-р Илия Вълков можете да чуете в звуковия файл:
През месец март отбелязваме прехода от зима към пролет и събуждането на природата с връзването на мартенички. Легендата зад мартениците и Баба Марта е богата на символика, която отразява вярванията на древните и тяхната дълбока връзка с природата. Но освен тази символика съществуват и много забавни народни приказки за баба марта и сърдития й..
Българи и сърби ще посрещнат заедно 1 март, празника, посветен на Баба Марта и Деня на самодееца в България, с голям концерт в сръбския град Бабушница. Организатори са Пътуващо читалище "Бащино огнище", Фондация „Македония“ и Домът на културата в град Бабушница. В събитието ще участват местни самодейци и музикантите от българския оркестър..
Оказва се, че хазартната зависимост става все разпространена и в по-малките населени места, където игралните зали и казината „никнат като гъби“. Липсата на доходна работа и нежеланието на младите хора да работят за малко пари, са една от основните причини да се наблюдава увеличена хазартна зависимост в България, която дори на места измества..
17-годишният Юлиян Димитров от кочериновското село Бараково спечели голямата награда в 11-ото издание на Националния литературен конкурс „И децата покоряват светове. Покажи, че можеш!“ . Ученикът впечатли журито със своето есе на тема "Бих се родил отново". „…Бих се родил, за да прощавам, защото е правилно. Прошката е освобождение за самия теб...
Във времето на социалните мрежи и живот в онлайн пространството, звучи като шега четвъртокласничка от Благоевград да е прочела 229 книги, но е истина. Само можем да се усмихнем и да кажем има и такива деца. Тя е Йоанна Терзийска на 10 години е , учи в Средно училище с изучаване на чужди езици „Свети Климент Охридски“ в областния град. А..
Започна турнето с екоигри в 7 града в страната, сред които Перник, Кюстендил и Петрич. Състезанията се организират от платформата „Пукльовците“, която цели да стимулира директното общуване и взаимоотношения между децата. И това не къде да е, а в училища среда – там, където започва тяхното истинско социализиране. Това сподели в ефира на Радио..
Всяка последна сряда от февруари се отбелязва Световният ден против тормоза в училище, известен като „Ден на розовата фланелка“. Тя символизира неприемането на тормоз и насилие в училищетo . За пръв път „Денят на розовата фланелка“ е проведен в Канада през 2007 година като протест, организиран от двама ученици – Дейвид Шепърд и Травис..