По повод Деня на народните будители Сдружение „Българска история“ издава „История на България от 1761 г.. Трудът на Блазиус Клайнер предшества с една година „История славянобългарска“. Редактор на изданието е Теодор Борисов, който даде повече подробности в разговор с Елизабет Александрова.
Водещ: Г-н Борисов, кой е Блазиус Клайнер?
Теодор Борисов: Блазиус Клайнер е францискански монах от 18 в., който 1761 г. в католическия манастир „Св. апостоли Петър и Павел“ в градчето Алвинц, това е днешна Румъния, гр. Винцул де Жос, написва едно произведение в три части, първата от която е „История на България“. В нея се разказва историята на българите от периода на Велика България, както е известна сега в историографията, до падането на Константинопол под османска власт. Той подчертава, че българите са извънредно войнствен народ, слабо загрижен за писмеността, който е склонен да върши славни и достойни за споменаване дела, отколкото да ги описва. Затова се наема с тази задача.
Водещ: Откъде черпи факти за тази история?
Теодор Борисов: От най-различни източници. Предполага се, че манастирската библиотека е била с доста източници. Общо взето и латински, и византийски извори. В случая водещото е, че той успява да ги анализира критично, тъй като е наясно, че латинските писатели доста слабо застъпват българската тема по обективни причини. Докато във византийските извори все пак има и момент на пристрастие, така че успява да отсее кой извор е обективен и кой не.
Водещ: За какви читатели е предназначена „История на България“ от Блазиус Клайнер?
Теодор Борисов: „Историята на България“ от Блазиус Клайнер е подходяща за всеки, който се интересува от българска история, тъй като за разлика от „История славянобългарска“ на Паисий Хилендарски или тази на Петър Богдан Бакшев, той не е толкова известен. Естествено, все пак говорим за францискански монах. Стилът на писане не е най-увлекателен, но пък това е една книга, която всеки може да има в своя дом и от нея да види как е изглеждала България, нейната средновековна история през погледа на един външен човек, който описва събитията такива, каквито са били според изворите.
Чуйте в звуковия файл разговора на Елизабет Александрова с Теодор Борисов:
През месец март отбелязваме прехода от зима към пролет и събуждането на природата с връзването на мартенички. Легендата зад мартениците и Баба Марта е богата на символика, която отразява вярванията на древните и тяхната дълбока връзка с природата. Но освен тази символика съществуват и много забавни народни приказки за баба марта и сърдития й..
Българи и сърби ще посрещнат заедно 1 март, празника, посветен на Баба Марта и Деня на самодееца в България, с голям концерт в сръбския град Бабушница. Организатори са Пътуващо читалище "Бащино огнище", Фондация „Македония“ и Домът на културата в град Бабушница. В събитието ще участват местни самодейци и музикантите от българския оркестър..
Оказва се, че хазартната зависимост става все разпространена и в по-малките населени места, където игралните зали и казината „никнат като гъби“. Липсата на доходна работа и нежеланието на младите хора да работят за малко пари, са една от основните причини да се наблюдава увеличена хазартна зависимост в България, която дори на места измества..
17-годишният Юлиян Димитров от кочериновското село Бараково спечели голямата награда в 11-ото издание на Националния литературен конкурс „И децата покоряват светове. Покажи, че можеш!“ . Ученикът впечатли журито със своето есе на тема "Бих се родил отново". „…Бих се родил, за да прощавам, защото е правилно. Прошката е освобождение за самия теб...
Във времето на социалните мрежи и живот в онлайн пространството, звучи като шега четвъртокласничка от Благоевград да е прочела 229 книги, но е истина. Само можем да се усмихнем и да кажем има и такива деца. Тя е Йоанна Терзийска на 10 години е , учи в Средно училище с изучаване на чужди езици „Свети Климент Охридски“ в областния град. А..
Започна турнето с екоигри в 7 града в страната, сред които Перник, Кюстендил и Петрич. Състезанията се организират от платформата „Пукльовците“, която цели да стимулира директното общуване и взаимоотношения между децата. И това не къде да е, а в училища среда – там, където започва тяхното истинско социализиране. Това сподели в ефира на Радио..
Всяка последна сряда от февруари се отбелязва Световният ден против тормоза в училище, известен като „Ден на розовата фланелка“. Тя символизира неприемането на тормоз и насилие в училищетo . За пръв път „Денят на розовата фланелка“ е проведен в Канада през 2007 година като протест, организиран от двама ученици – Дейвид Шепърд и Травис..
Превалявания
Облачно