Преди три години българските читалища попаднаха в списъка на добрите практики на Организацията на обединените нации за образование, наука и култура – ЮНЕСКО. Признанието за опазването на нематериалното културно наследство обаче, трудно кореспондира с финансовите измерения, които получават работещите в читалищните звена.
Да се очаква ли изравняване на статута на читалищните дейци с този на преподавателите; и каква е перспективата за развитие на българското читалище попитахме председателя на благоевградското читалище, Васил Новоселски – член на Върховния читалищен съвет.
За българските читалище и тяхното признание като културен институт от световно значение, се е говорило много. И за модерното звучене в съвременните нови технологични времена. Но, и за опазването на традициите - каквато основна цел има тази уникална институция.
Факт е обаче, че заплатите на работещите в отделните звена на българското читалище, граничат с минималната за страната ставка.
Това е и причина да се настоява за промяна на нормативната уредба, казва председателят на благоевградското читалище, Васил Новоселски. Той е част от Върховния читалищен съвет към Съюза на народните читалища.
Съвместната дейност с Министерството на културата би трябвало да даде положителни резултати. И най-вече усилията да бъдат насочени към възнагражденията както на библиотекарите от читалищните библиотеки, така и към отделните читалищни дейци. Защото, за да се привличат млади и образовани хора, които да усвояват библиотечното и читалищното дело с ентусиазъм, е необходим все пак и материален стимул, категоричен е Новоселски.
В края на 2017-та, на 8-ми декември, народните читалища в България бяха вписани в регистъра на ЮНЕСКО на добрите практики за опазване на нематериалното културно наследство.
Като мотив се посочва, че институцията на българското читалище е място, където по-възрастните членове на обществото предават културното наследство на младите.
Това става по време на 12-ата сесия на Междуправителствения комитет. Тогава севписва в Регистъра на добрите практики за опазване на нематериалното културно наследство кандидатурата „БЪЛГАРСКОТО ЧИТАЛИЩЕ: ПРАКТИЧЕСКИ ОПИТ В ОПАЗВАНЕТО НА ЖИЗНЕНОСТТА НА НЕМАТЕРИАЛНОТО КУЛТУРНО НАСЛЕДСТВО“. Досието е изготвено от д-р Силва Налбантян-Хачерян, с участието на експерти от Министерството на културата.
В списъка с нематериалното културно наследство са вписани и Хорът на Бистришките баби; Нестинарството; Чипровските килими; Мартеницата; Кукерите в Пернишко и Фолклорният фестивал в Копривщица.
Европейската комисия призова държавите-членки да увеличат усилията си за справяне с бракониерството и незаконния трафик, за да опазят малкото останали есетрови риби на континента. Въпреки че са надживели динозаврите, днес те са най-застрашената от изчезване група животни в света. От шестте вида есетри, които са се срещали в Дунав, вече са..
На официална церемония на 18 април бяха обявени победителите в годишните награди на организацията „ Time Heroes “. Призове получиха хората и организациите с изключителен принос за развитието на доброволческата култура в България през 2023 г. С награда „Героите“ беше отличена и организацията „Green and clean“ от Гоце Делчев с основател Георги..
Помирението в БСП-Благоевград е въпрос, който вълнува не само нашите членове, но и всички граждани на общината. Всички очакват БСП да бъде силна партия и считам, че това е възможно. Помирението вече е факт. Това заяви в предаването „Събития и личности“ на Радио Благоевград Веселин Христов, председател на общинската структура на БСП в областния..
Фотоизложбата „Изгубени във времето“, с 20 фотографии от забранената зона край Чернобил, ще бъде открита в Благоевград на 26 април. Това е датата, на която през 1986 година, стана аварията в Чернобилската атомна централа. Преди войната в Украйна, зоната край Чернобил бе една от най-посещаваните туристически атракции в света, за което голяма..
Милена Статева е доктор по социология, социален психолог , част от авторския екип на платформата „Климатека“. Тя изследва темата как масовата култура, по-специално киното гледат към климатичните промени. „ Киното е изключително важно, защото то създава един балон, в който живеем и който ни оформя като личности “ подчерта в интервю за Радио..
Анжела Родел е американка по рождение и българка по душа. Родена е в щата Уисконсин. Следва в университета в Йейл, където за първи път чува българска народна музика и тя завинаги остава в нейното сърце. От десетилетия живее в България, говори, пее и превежда от български на английски език. През 2014 година получи българско гражданство за..
Поемането на нов дълг в размер до 14,5 милиона лева няма да увеличи финансовата тежест за гражданите. В момента ние плащаме по около 340 000 лева всеки месец главници и лихви по седем кредита. Само миналата година Общината изтегли кредити в размер на 10 милиона лева. През юни месец пък предстои да погасим окончателно дълг от 2019 година. Той е..