Към своите читатели тръгва забележително издание в два тома „За изкуството“ на Ружа Маринска, авторитетен български изкуствовед, художествен критик, преподавател и бивш директор на Националната художествена галерия. То събира нейни текстове, писани в продължение на половин век, безценно свидетелство за художествените процеси и стойности в едно противоречиво и същевременно интересно време, буквално разполовено от датата 10 ноември 1989 г. в най-новата ни история. Представянето беше на 11 ноември в Сити марк арт център в София.
„С любов съм мислила и писала за българските художници и създаденото от тях. Разбира се, обстоятелствата са се стичали така, че не всички художници, които ценя, са станали обект на мои изследвания. Но всички, за които съм писала или говорила публично, са избрани от мен, по моя воля. У всички тях съм виждала високи образци на художествено мислене и оригинално въображение. На всички дължа благодарност, че са ми дали възможност да развия собственото си разбиране за изкуството.
И така половин век в общуване с изкуството. Една щастлива – въпреки всички препятствия – съдба. Това е моят живот.“
Какво още е вълнувало авторката, тръгвайки от идеята до осъществяването на изящното книжно тяло в два тома, можете да разберете още от разговора на Любима Бучинска с Ружа Маринска, излъчен в предаването за изкуство и култура „Арт сезони“ на Радио Благоевград.
Ружа Маринска е родена през 1944 г. в Смолян. Дъщеря е на изкуствоведа Лазар Марински. През 1967 г. завършва История и теория на изкуството в Московския държавен университет при проф. В. Лазарев и проф. И. Маца. В началото на професионалния си път се занимава предимно със социологията на изкуството, пише статии и прави изследвания върху творчеството на Наум Хаджимладенов (1974), Найден Петков (1978), както и върху различни културологични проблеми. По-късно се съсредоточава върху българското изкуство през ХХ век и по-специално върху проблемите на бългaрския модернизъм. Организира някои от най-мащабните изложби у нас, често придружени с конференции и дискусии по темата. Бивш директор на Националната художествена галерия. Преподавател по история на изкуството в Националната художествена академия и Нов български университет.
300 хиляди сигнала са обработени са подадени в Националния център за безопасен интернет от януари до септември миналата година. Тревожната статистика сочи, че броят на обработените сигнали е пет пъти повече в сравнение с цялата 2023 година. Това каза за Радио Благоевград Мирела Христова, психолог в екипа на Центъра. Още..
Три граждански организации обявиха национален бойкот на всички хранителни магазини в България на 13 февруари. Движение „Системата ни убива“, Федерацията на потребителите в България и Обединени пенсионерски съюзи призовават гражданите да не пазаруват в този ден в знак на протест срещу високите цени на хранителните стоки. Според организаторите, цените..
Бившият депутат от "Продължаваме промяната – Демократична България" Владислав Панев разкритикува идеята за въвеждане на таван на надценките върху храните, като заяви, че подобни мерки не дават очакваните резултати. В интервю за предаването “Събития и личности” той припомни неуспешните опити за контрол на цените по времето на правителствата на Андрей..
Достъпът до природните забележителности в района на петричкото село Ключ вече е по-лесен и безопасен, след обновяването на основните екопътеки. Това стана факт още през миналата година, благодарение на усилията, труда и средствата, вложени от страна на местната власт, на спонсори, като най-големият е таксиметрова фирма от София, на Сдружение..
34-годишният алпинист от Разлог Георги Колевичин изпълни още една своя мечта, изкачи най-високия връх на Южна Америка – Аконкагуа (6960.8 м). Той се намира в Андите, в аржентинската провинция Мендоса и е най-високият изгаснал вулкан в света. На езика на инките Аконкагуа означава Каменен страж. На 12 януари Георги с още трима българи тръгват..
Предстоят финалните дейности по изграждането на детска площадка в петричкото село Коларово по проект „Обитатели на кестеновите гори“, финансиран по Националната програма „Чиста околна среда-2024“. Идейното предложение е на кмета на селото Евгени Мицков, чиято цел е съоръжението да допринесе за по-добра визия на входа и изхода на селото, особено..
Младите планинари от Петрич и техните ръководители имат пореден повод за гордост, благодарение на една много добра новина, с която посрещнаха началото на новата 2025 г. Проектът „Петрич без граници“ беше избран за финансиране след кандидатстване в екологична инициатива на една от големите търговски вериги в България. Целта на проекта е да се..