Д-р Ал. Симидчиев: Изборът на ваксина трябва да стане максимално бързо

В здравния час на Радио Благоевград пулмологът д-р Александър Симидчиев коментира ваксините срещу Covid-19.„След поставянето на втората доза ваксина нямам странични реакции. Очаквам след седмица, защото това, което съм видял от клиничните проучвания – ако има общи реакции, свързани с леко неразположение и покачване на температурата, те са в рамките на първата седмица след ваксинирането“. Според него антителата се появяват и стават защитни до ниво 95%, след  втората седмица от ваксинирането.  До момента няма и научен отговор за периода на защита от ваксинацията, поради факта, че ваксинираните се проследяват в рамките на 6-8 месеца. Но факт е, че нивата на антитела са високи и продължават да бъдат високи при ваксинираните.

„Ако мислим за коронавирусна инфекция – защото ние не се срещаме за първи път с коронавируси – те са част от стандартните вируси на настинката, там имунитетът продължава от 12 до 24 месеца след преболедуване. Не вярвам ваксините да се нещо по-различно, така, че ако ще имаме ефект, той ще бъде  между 12 и 24 месеца продължителност, въпреки, че този вирус е по-различен“.

Пулмологът коментира и колебанията и притесненията на гражданите коя от ваксините да изберат поради факта, че ваксината е сложен лекарствен продукт, който се поставя на здрави хора.

„Всяка една от ваксините, които са преминали през регулаторно разрешение в Европейския съюз и САЩ и имат всички изисквания да бъдат разрешени – т.е. да имат ефикасност, безопасност и качество, което им позволява те да бъдат регистрирани за употреба при хора. Има доста критерии, по които тези продукти се различават. Но за мен много по-важно от това коя ваксина да изберем, е изборът да стане максимално бързо. Ако трябва да избера за себе си – бих се ваксинирал с която и да е ваксина, стига това да е максимално рано, защото рисковете, на които сме поставени от естественото боледуване – измененията, които остават в белия дроб, смъртността – тези рискове са далеч по-високи, отколкото евентуални рискове от ваксинация. По-важно е да изградим този защитен вал на т.нар. колективен имунитет, което става с по-мащабно ваксиниране. Затова бих се ваксинирал с тази ваксина, която е налична“.

Доколко са оправдани страховете от ваксини  на  гражданите, които имат хронични алергии и кожни заболявания?

„Първите три ваксини, които влязоха в страната ни реално са с много нисък потенциал за предизвикване на алергични реакции. Единственото нещо, което там предизвиква реакция се нарича полиетиленгликол, и се съдържа в много медикаменти. Но така или иначе то е много рядко, за да предизвика тежки алергични реакции. Единствено хората, които имат т.нар. анафилаксия, което е много тежка алергична реакция в миналото, единствено те са хора под риск. И затова в Англия и САЩ, където е имало няколко изолирани такива случаи -  хората, които са правили ваксина, са носели със себе си т.нар. EpiPen – адреналин – автоинжектор. Това са хора, които са имали много тежки реакции в миналото, знаят това – тези хора трябва да бъдат по-внимателни и да бъдат под медицински надзор. Както и всички, които се ваксинират. Всеки, пожелал да се ваксинира – 10-15 мин. трябва да бъде под медицински надзор“.

По думите на д-р Симидчиев граждани, които са направили противогрипна ваксина, трябва да изчакат поне месец до поставянето на ваксината срещу  Covid-19. 

„Няма достатъчно проучвания в дългосрочен план, но на практика нерядко заедно с ваксина против грип, сме си поставяли и други ваксини, когато пътуваме зад граница и посещаваме страни, които имат ваксинопредотвратими заболявания. Към момента няма публикувани данни за грипната ваксина в комбинация с ваксината срещу Covid-19, но не очакваме значими взаимодействия, тъй като механизмите на действие и при двете са достатъчно добре изяснени“.

Защо хора, които са преминали през коронавируса, отново се разболяват след месец-два със същата симптоматика, а при изследване имат наличие на антитела? 

„Единият вариант е този човек да се е заразил с различен щам от същия вирус. Другата хипотеза е, че този вирус конкретно има няколко белтъка, които го крият от имунната система, и могат да го превърнат, подобно на херпесните вируси, в една инфекция, която не се изличава съвсем от организма и може да се реактивира отново и отново. Трудно е да се каже каква е конкретиката, защото нямаме изследвания при този човек, който има отново симптоми, но има няколко възможности при такива пациенти. Първо, това да е т.нар. лонг ковид, или продължаващо боледуване с голяма продължителност – няколко месеца напред. Другото е реактивиране на вирус, който е стихнал за известен период, но след това се реактивира отново. Третата възможност е това да е повторно заразяване с вирус, към който имунитетът не е достатъчно добре изграден. Може да бъде различен щам с достатъчно съществени мутации в себе си“.

По отношение използването на оксиметър в домашни условия специалистът заяви, че използването на оксиметрия при лечение у дома е задължително.

„Винаги изисквам пациентите да имат такъв оксиметър, ако поема ангажимент да ги наблюдавам в домашни условия, защото това е начин пациентът да може сам да контролира какво  се случва с кислорода, който белия дроб абсорбира от околната среда и минава в кръвта. За да е адекватно измерването, трябва да измерваме най-високата стойност, която можем да получим от 8 от пръстите, без палците. Измерването се прави на всеки един от тези пръсти и да измерваме най-високата стойност, която се получава и приемаме, че това е отправната точка. Причината за това е, че белия дроб изкарва най-високата сатурация, а разпределението на кръвта, което зависи от сърцето и кръвоносните съдове, определя доколко тази кръв ще стигне до един или друг пръст, или до едната или другата ръка. Ако стойността падне под 95, това е основание да се потърси лекарска помощ, а под 90 – да търсят и болнична помощ.“

Хората, преболедували Covid-19 имат постинфекциозен имунитет, т.е. тяхната ваксинация може да се отложи  за тогава, когато останат допълнителни дози от хора, които имат реална нужда, без да са боледували.

Чуйте в звуковия файл разговора с д-р Александър Симидчиев: