Предлагат ли общините в Югозападна България достъпни електронни услуги, след като пандемията ограничи достъпа до институциите?! С какво и как могат да бъдат полезни сайтовете на общините и защо инвестирането в онлайн услуги е показателно за съвременните темпове на развитие на нашето общество? Отговорите дава Жюстин Томс, съосновател на „Фондация за активно уеб развитие“ и на конкурса „Сайт на годината“.
„Важно е българските институции да са адекватни в интернет и да имат добро присъствие в уеб, конкретно, не само в социалните мрежи, където напоследък са по-активни“, обяснява Жюстин Томс. По думите ѝ хората са все повече онлайн. Факторите са налице – от една страна светът се дигитализира, а от друга глобалната пандемия затвори ежедневието и го ограничи до стените на дома. Това ново „нормално“ още повече налага местната власт да е в услуга на гражданите в онлайн среда, т.е. общините да са достъпни чрез по-голям набор от електронни услуги.
„Всички общини, които не предоставят електронни услуги, адекватни уеб присъствия, стават недостъпни за голяма част от хората, които поради една или друга причина не могат да отидат на място, за да извадят своите документи. В крайна сметка живеем 2021-ва година и е редно възможно повече да се облекчи работата и на администрацията като се направят електронни услугите“, изрази своята позиция Жюстин Томс. Тя даде и добрият пример с малката община Генерал Тошево, която печели голямата награда в конкурса „Сайт на 2020 година“, именно в категория Институционален сайт. А освен добрия пример, Томс посочи качествата и недостатъците на услуги в електронна среда, които предлагат сайтовете на общините Благоевград, Кюстендил, Сандански.
И още от разговора на Агнес Манова с Жюстин Томс, съосновател на „Фондация за активно уеб развитие“ и на конкурса „Сайт на годината“:
Срещата между САЩ и Русия в Рияд беше „огромен успех за руската администрация“, коментира в предаването „Събития и личности“ евродепутатът от ГЕРБ/СДС и ЕНП Илия Лазаров. Според него Вашингтон на практика сам е предложил размразяване на отношенията, без Москва да полага сериозни усилия за това. „Предтекстът е, че трябва да се сложи край на войната,..
Бюджетът не е просто финансов документ и закон – той отразява приоритетите на управляващите и посоката, в която ще се развива държавата. Въпреки това, все още не виждаме ясно очертани политики и дългосрочна визия на кабинета "Желязков". Това коментира в предаването "Събития и личности" бившият депутат от „Продължаваме промяната – Демократична България“..
Проектът на Бюджет 2025 породи сериозни дебати относно неговото влияние върху социалната политика, икономиката и гражданските свободи. Политологът и бивш народен представител Калоян Методиев, анализира параметрите на бюджета и предупреди за тревожни тенденции в управлението на страната. Според него, България се намира в момент, в който се прави опит за..
Какви тайни крие древната тракийска цивилизация? Какво ни разкриват следите, оставени от този народ? На тези и много други въпроси отговаря новата книга „Траките – какво трябва да знаете?“, създадена от екип от изтъкнати български учени. В интервю за Радио Благоевград доц. д-р Тодор Чобанов, един от авторите на изданието, разказа за значението на..
България завърши успешно представянето си на международното специализирано изложение Lisbon Food Affair (LFA) - най-големият хранителен панаир в Португалия, който събра повече от 200 компании и над 500 бранда в направленията „Храни и напитки“, „Хорека“ и „Технологии“ в Лисабон. Събитието отбеляза три дни на интензивни търговски разговори и..
Вълна от съпричастност обедини дупничани. На призива за набиране на средства за лечението на Слави Керкенеков се отзовават екипа доброволци от сдружение "Близо до теб" в Дупница. Кампанията успява да отвори сърцата на стотици негови съграждани. За по-малко от три дни с благотворителната инициатива е събрана сумата от 17 000..
1892 – това е годината на основаването на Народния музей, като един от отделите му е именно Етнографския музей в България. А в ефира на Радио Благоевград –БНР директорът проф.д-р Владимир Пенчев предложи своеобразна екскурзия назад във времето, когато са положени усилията на видни историци, етнолози и етнографи за създаването на сегашния Институт..