Недекларираната заетост в българската икономика според работодателите е 25,3%, а според работниците – около 33%. Това стана ясно днес на онлайн Кръгла маса, организирана от Асоциация на индустриалния капитал в България (АИКБ) за представяне на Национална карта на недекларираната заетост в страната. В събитието взеха участие над 60 представители на изпълнителната и законодателната власт, работодателски, синдикални, научни и неправителствени организации, медии.
Най-високи дялове на недекларираната заетост се отчитат в областите Видин (33,5 %), Ямбол (32,6%) и София-област (32,5 %). Докато най-ниски са установени в областите Кюстендил (24,1 %), Смолян (23,6 %) и Търговище (21,1 %). А най-уязвими са младите хора, навлизащи тепърва на пазара на труда, както и пенсионерите – хората, които вече са излезли от активната трудова възраст и търсят начини за повишаване на своите доходи.
Проведените изследвания потвърждават стартовите хипотези на АИКБ за наличието на зависимости между образователните и квалификационните характеристики на наетите лица и вероятността да бъдат включени в сиви практики на работното място. Най-голяма е вероятността това да се случи при най-ниско образованите и неквалифицирани служители.
За да се ограничат формите на недекларирана заетост на преден план е изведена необходимостта от намаляване на възможностите за генериране на плащания в брой, които са източник на сиви практики.
Сред основните препоръки на анкетираните работодатели е да се промени сега действащия модел на 57% осреднен размер на осигуровки за всички осигурителни фондове за сметка на работодателя и 43% осреднен размер на осигуровки за сметка на работника. Предлага се повишаване на дела на осигурителните вноски за сметка на работника при запазване размера на нетното трудово възнаграждение. Това ще намали в значителна степен икономическия интерес на работодателя от недекларирана заетост, а заедно с това ще увеличи икономическия интерес на работника не само да работи на трудов договор, но и да бъде осигуряван върху пълната сума на брутното трудово възнаграждение.
Резултатите от проведените различни анализи показват, че са необходими по-широки обществени кампании сред работодателите и заетите лица за ползите от декларирания труд, както и търсенето на механизми за въвеждане на системи от бонуси и стимули за коректните работодатели, спазващи трудовото законодателство.
Гост в предаването "Днес" на Радио Благоевград бе Росица Стилиянова, координатор на проекта, можете да я чуете в звуковия файл – >
Едни от най-ярките и интересни обичаи в традиционния български календар са народните кукерски игри – маскаради. Той датира още от древните времена на траките и е успял да се съхрани през всички векове, свързани с големи политически и социални изменения за страната ни. Кукерите пък са един от най-колоритните и загадъчни символи на българската..
От отколешни времена в разложкото село Добърско битува традицията на 6 януари, Богоявление, да се отбелязва, както древният обичай „Водици“, така и празникът на населеното място. Според кмета Янис Будин, в миналото на този ден е била Бъдни вечер, а на следващия ден Коледа, което е още един повод, точно тази дата да е избрана за празник на..
В деня, в който честваме рождения ден на Христо Ботев , с д-р Кирил Алексиев разговаряме за публицистиката на човека, който остави неизтриваема диря в българската история - не само с революционното си дело и героичната саможертва, но и с пълното припокриване на дела и слово. Предлагаме ви да чуете този разговор:
Христо Мухтанов е автор на три книги - "Опити за еволюция", "ТриАда" и "Полюсът на живота". За третата, най-новата, Валентин Дишев пише: " Онова, което наричаме желание да се срещнеш със себе си, да се опознаеш, да разчетеш собствената си идентичност, е един от най-разпознаваемите човешки копнежи. И страхове. Веднъж бях написал „Видях ангел / да плаче /..
Седем разказа, посветени на Хераклея Синтика, са поместени в книгата „Духът на Хераклея“, която скоро ще бъде и на книжния пазар. Нейни автори са петричанинът Димитър Яков и Илиан Ацев, който е потомственик на Аце войвода. „Книгата е готова в електронния си вариант, почти готова и в хартиения. За първи път книгата ще излезе и в аудио разкази..
От 1 януари 2025 година светът влезе в най-новата демографска генерация – Бета. Очаква се те да съставляват около 16 процента от световното население до 2035 година. „Това еволюционно развитие, според мен, тръгна преди 1 януари тази година. Просто така чисто статистически се отчита като дата, като начало. Тези дечица ще бъдат много..
Членството на България в Шенген ще има значително отражение върху туризма и бизнеса, като се очаква облекчаване на граничния режим и засилване на трансграничните връзки с Гърция и други съседни държави. Това коментираха в предаването „Събуди деня“ по Радио Благоевград туроператорът Здравка Чимева и адвокат Борис Харизанов, член на Българо-гръцката..