За последно на училище...

Понеделник, 8 часа сутринта. Влизам в Националната хуманитарна гимназия „Св.св.Кирил и Методий“ Благоевград. Налага се да изчакам до първото междучасие. Тихо е, коридорите – току що измити – са пусти. Само стрелките, указващи посоката на движение подсказват, че в школото има живот. Всичко се променя след звънеца. Пристигат и моите събеседници – Симона Чакалска, Йоана Джельова и Венет Драчева от 12 А клас. 

За абитуриентите това са последните учебни дни, както и последните уроци в реална среда преди края на учебната година. Според графика на образователното министерство, вторият срок за тях свършва на 14 май, а на 19-и имат матура по български език и литература. Момичетата са по-скоро обезпокоени, отколкото развълнувани. Няма я обичайната еуфория, с която завършващите средно образование отбелязват прехода си към съзряването. Казват, че са тъжни, защото ще се разделят с приятели и преподаватели. 

Признават, че са объркани – заради неизвестността и неяснотата по отношение на матурите, на бала и на бъдещето. Но в същото време са и уверени, че ще се справят с предизвикателствата. „Защото това зависи от всеки един от нас и от усилията, които полагаме“. Звънецът слага край на разговора ни, а на трите дванадесетокласнички им предстои тест. Обясняват с усмивка, че тестът не ги притеснява и пожелават на връстниците си да са живи и здрави – „защото това в днешно време е най-важното“ – и още търпение, спокойствие, успех на изпитите и успешна реализация.

 Чуйте в звуковия файл репортажа на Райна Ванчева.