За действителното ни отношение към околната действителност

Отношението към околната действителност и създаването на качествени предпоставки за добра жизнена среда са сред основните компоненти на развитото гражданско общество.

В последните десетилетия темата се дискутира във всякакъв аспект, но на практика резултатите са плачевни.

Доколко сме склонни към самокритика в тази посока, и готови ли сме да променим общественото си съзнание – това попитахме няколко популярни благоевградски личности.

Всички сме чували поговорката – "Десет да чистят, а един да цапа – никога няма да е подредено". Горе-долу в това състояние от десетилетия сме и ние, българското общество. Искаме от другите, и най-вече от звената, които се занимават с дейностите по чистотата, да бъдат навсякъде. Това казва Лили, управляваща магазинче за сувенири в ЦГЧ на Благоевград.

Общественото съзнание по опазване на природата, е основният фактор, за да се получи една качествена жизнена среда. Да, конкретните институции имат за задача да поддържат чистотата, но основната роля е на всички нас. Мнението е на Силвия Домозетска, ръководител на направление „Култура“ в Община Благоевград.

Доколко хората, които се грижат за екстериора и поддържането на открити обществени пространства, могат да се почувстват обезверени в това, което правят. Повечето от тях са наясно, че резултатите от творческата им дейност не издържат дълго във времето.

Това попитахме и екстериорния дизайнер Йонко Атанасов. Той се е заел да облагородява някои от пешеходните улички в центъра на Благоевград.

Според архитект Александър Сандев, ако не успее всеки един от нас да осъзнае необходимостта от опазването на средата, в която заедно живеем, всякакви кампании и обществени иницативи са „кауза пердута“.

Подобно е мнението и на благоевградската писателка и общественичка Евгения Йорданова. Тя и нейните приятели от литературния клуб са категорични, че  посоката “дисциплина“ трябва да е съпътствана и със строги финансови санкции.