Катерина Хапсали: За мен писането е толкова естествено и насъщно, както водата и хляба

„Особена е връзката между един пишещ човек и неговата публика – сякаш винаги вървим по невидимия мост на споделянето, на общото преживяно, на емпатията, надеждата и любовта... Тези разкази са най-истинското ми обяснениe в любов към моите читатели.” 

След тези думи на Катерина Хапсали, своеобразна прелюдия към най-новата ѝ книга, няма как да спрете и да не разлистите първия ѝ сборник с разкази „Хора”, излязъл в края на пролетта тази година и обещаващ да ви потопи в десет – „честни, човешки истории, без филтър и грим”. Той беше представен в четвъртък в Градската художествена галерия в Благоевград... или Джумаята, града, за който авторката твърди, че е част от географията на сърцето ѝ, и който присъства в първия разказ „Поп Дмитри”. 

Несъмнено Катерина е от малцината съвременни български писатели, докоснати от дарбата да достигнат до широк кръг от читатели. Нейните два романа – „Гръцко кафе” и „Сливовиц” бързо и с категоричен жест се превръщат в бестселъри. За първия тя печели награда „Перото” в категория проза за 2015 г., както и „Цветето на Хеликон” за 2016 г. Сборникът ѝ със стихотворения „През девет планини” също се радва на голям успех. 

 В звуковия файл можете да чуете разговора на Любима Бучинска в предаването за изкуство и култура „Арт сезони“ с Катeрина Хапсали.