Националната вноска въз основа на количеството нерециклирани отпадъци от пластмасови опаковки е нов собствен ресурс на ЕС. Това е така нареченият данък върху пластмасата, който страните-членки внасят в европейския бюджет. Което за България означава десетки милиони евро годишно данък пластмаса, заради ниския дял на разделното събиране и рециклиране на пластмасовите отпадъци. Но и до този момент страната ни е сред тези в Европа, които отделят най-голям процент от БВП за справяне с отпадъците – 0.62% от БВП на година за периода 2015-2019 г. Това е един от най-високите проценти, отделян за отпадъци сред държавите в ЕС и е близо два пъти по-висок от разходите на Балтийските републики и Румъния. Данните сочат, че България има по-високи разходи за управление на отпадъците в сравнение със страните в региона.
Факт е, че редица екологични организации у нас упорито и настойчиво поставят този въпрос пред властта и обществото, събират аргументи, проучват опита на страните с действащи депозитни системи, които значително спестяват пари на данъкоплатците. Част от тези усилия и системна работа бе организираното от сдружение „За Земята“ посещение в Литва на група журналисти, еколози, научни работници от БАН. „Още от първите срещи с местните хора разбрахме, че след въвеждане на депозитната система им е чиста гората, планината, много бързо са изчезнали пластмасовите бутилки от реките и от поляните“, сподели за Радио Благоевград Елеонора Йосифова от „За Земята“. Картината допълва колежката и Данита Заричинова: „На мен ми направи впечатление как бизнесът, държавата и хората работят заедно, еднакво са мотивирани, което е ключът като една успешна система“. За въвеждането на депозитната система са необходими най-напред и преди всичко умни политици, политическа воля, обществен дебат и диалог, за да бъде разбрана и приета депозитната система. В момента в България се рециклират едва 22% от пластмасовите опаковки. Според европейските правила до 2027 година трябва да събираме разделено 77% от пластмасовите бутилки, а до 2029 година да надхвърлим 90%. Литовците са го направили 10 години по-рано. А ние, ще ги стигнем ли – как и кога?
Цялото интервю с Елеонора Йосифова и Данита Заричинова можете да чуете в звуковия файл.
Очаквайте още информация за депозитната система в Литва на 12 декември 2021 година (неделя) от 8:15 часа, отново в рубриката „Премини на зелено“ по Радио Благоевград.
През месец март отбелязваме прехода от зима към пролет и събуждането на природата с връзването на мартенички. Легендата зад мартениците и Баба Марта е богата на символика, която отразява вярванията на древните и тяхната дълбока връзка с природата. Но освен тази символика съществуват и много забавни народни приказки за баба марта и сърдития й..
Българи и сърби ще посрещнат заедно 1 март, празника, посветен на Баба Марта и Деня на самодееца в България, с голям концерт в сръбския град Бабушница. Организатори са Пътуващо читалище "Бащино огнище", Фондация „Македония“ и Домът на културата в град Бабушница. В събитието ще участват местни самодейци и музикантите от българския оркестър..
Оказва се, че хазартната зависимост става все разпространена и в по-малките населени места, където игралните зали и казината „никнат като гъби“. Липсата на доходна работа и нежеланието на младите хора да работят за малко пари, са една от основните причини да се наблюдава увеличена хазартна зависимост в България, която дори на места измества..
17-годишният Юлиян Димитров от кочериновското село Бараково спечели голямата награда в 11-ото издание на Националния литературен конкурс „И децата покоряват светове. Покажи, че можеш!“ . Ученикът впечатли журито със своето есе на тема "Бих се родил отново". „…Бих се родил, за да прощавам, защото е правилно. Прошката е освобождение за самия теб...
Във времето на социалните мрежи и живот в онлайн пространството, звучи като шега четвъртокласничка от Благоевград да е прочела 229 книги, но е истина. Само можем да се усмихнем и да кажем има и такива деца. Тя е Йоанна Терзийска на 10 години е , учи в Средно училище с изучаване на чужди езици „Свети Климент Охридски“ в областния град. А..
Започна турнето с екоигри в 7 града в страната, сред които Перник, Кюстендил и Петрич. Състезанията се организират от платформата „Пукльовците“, която цели да стимулира директното общуване и взаимоотношения между децата. И това не къде да е, а в училища среда – там, където започва тяхното истинско социализиране. Това сподели в ефира на Радио..
Всяка последна сряда от февруари се отбелязва Световният ден против тормоза в училище, известен като „Ден на розовата фланелка“. Тя символизира неприемането на тормоз и насилие в училищетo . За пръв път „Денят на розовата фланелка“ е проведен в Канада през 2007 година като протест, организиран от двама ученици – Дейвид Шепърд и Травис..