„По дефиниция градското земеделие е отглеждане на различни земеделски култури, билки, храсти и дървета в градска и крайградска среда. Целта е да се завърнем към изгубените си корени, към природата и да направим градската среда по-зелена и по-здравословна “, поясни за слушателите на Радио Благоевград Радина Калдамукова, магистър по геоекология, с интереси в областта на иновациите в земеделието, устойчивото използване на природните ресурси, ентусиаст-градинар. Тя е част и от авторския екип на платформата „Климатека“, която има амбицията да „превежда“ науката за климата на популярен език. Младият учен посочи, че интересът към градското земеделие нараства и този засиленият интерес у хора да градинарстват е израз на тяхната необходимост да се свържат по някакъв начин с природата. „В градовете има много площи, които не се използват и на тях може да им се вдъхне нов живот чрез т.н „споделени“ градинки. От друга страна в града имаме една доста по-топла околна среда – с около 2-3 градуса по-топла в сравнение с извън града; много отделяне на въглероден диоксид, което е полезно за растенията. Има много ресурси, които не се използват, а могат да бъдат използвани в градското земеделие“, коментира Радина Калдамукова част от това, което могат градовете да предложат на земеделието. И още: как градовете могат да спомогнат за установяване на по-устойчиви хранителни системи във време на здравна, икономическа и климатична кризи? какво показва българският опит в градското земеделие и този в Европа? какви промени в законодателството са нужни, за да се отговори на нарасналия обществен интерес към градското земеделие? – чуйте интервюто с Радина Калдамукова в звуковия файл.
Българи и сърби ще посрещнат заедно 1 март, празника, посветен на Баба Марта и Деня на самодееца в България, с голям концерт в сръбския град Бабушница. Организатори са Пътуващо читалище "Бащино огнище", Фондация „Македония“ и Домът на културата в град Бабушница. В събитието ще участват местни самодейци и музикантите от българския оркестър..
Оказва се, че хазартната зависимост става все разпространена и в по-малките населени места, където игралните зали и казината „никнат като гъби“. Липсата на доходна работа и нежеланието на младите хора да работят за малко пари, са една от основните причини да се наблюдава увеличена хазартна зависимост в България, която дори на места измества..
17-годишният Юлиян Димитров от кочериновското село Бараково спечели голямата награда в 11-ото издание на Националния литературен конкурс „И децата покоряват светове. Покажи, че можеш!“ . Ученикът впечатли журито със своето есе на тема "Бих се родил отново". „…Бих се родил, за да прощавам, защото е правилно. Прошката е освобождение за самия теб...
Във времето на социалните мрежи и живот в онлайн пространството, звучи като шега четвъртокласничка от Благоевград да е прочела 229 книги, но е истина. Само можем да се усмихнем и да кажем има и такива деца. Тя е Йоанна Терзийска на 10 години е , учи в Средно училище с изучаване на чужди езици „Свети Климент Охридски“ в областния град. А..
Започна турнето с екоигри в 7 града в страната, сред които Перник, Кюстендил и Петрич. Състезанията се организират от платформата „Пукльовците“, която цели да стимулира директното общуване и взаимоотношения между децата. И това не къде да е, а в училища среда – там, където започва тяхното истинско социализиране. Това сподели в ефира на Радио..
Всяка последна сряда от февруари се отбелязва Световният ден против тормоза в училище, известен като „Ден на розовата фланелка“. Тя символизира неприемането на тормоз и насилие в училищетo . За пръв път „Денят на розовата фланелка“ е проведен в Канада през 2007 година като протест, организиран от двама ученици – Дейвид Шепърд и Травис..
Айше Емин от гърменското село Рибново събра в книга кулинарните съкровища на Родопите. Изданието съдържа 36 рецепти на традиционни и обичани ястия като салати, супи, печива, десерти. „Тази книга е изцяло в мой стил – рецептите са лесни за приготвяне, с достъпни продукти и пълни с любов. Вложих много старание, защото знам, че моите читатели заслужават..