„Първото, което за нас е положителен сигнал, са двете срещи с двамата отговорни министри по въпроса. В Кресна г-н Сандов, министър на околната среда, се срещна с нас (Коалицията "Да спасим Кресненското дефиле") и с местни хора. Бяха обсъдени в детайли нещата, нямаме принципни различия. Имаше няколко интервюто на м-р Караджов за цената на тунела, за някакви допълнителни сложности, които предизвикаха да поискаме среща и с него. Обсъдихме в детайли нещата и хубавото е, че и там няма принципни различия. Г-н Караджов каза, че не иска да остане в историята като човекът, който ще унищожи Кресненския пролом“, коментира за Радио Благоевград Даниел Попов от екологично сдружение “За Земята”.
Европейското екологично законодателство
Припомняме, че през 2019 Европейската комисия отказа да финансира с европейски средства предложената от правителството спорна отсечка през Кресненския пролом. Тогава тя каза, че е необходимо България да определи природозащитните приоритети и да направи нова екологична оценка и нов избор на алтернативи. „Също, през декември 2021-та Комитетът на Бернската конвенция прие препоръка 212, която освен, че заема същата позиция – да се търси вариант за магистралата извън дефилето, дава препоръки да се направят работни групи, които бързо в оперативен порядък да решат както целите и мерките на природозащитната в дефилето, които досега липсваха, така и да се придвижи нова екологична оценка, като се вземат предвид исканията на местните хора“, посочи още екологът.
Работните групи
„Това, което трябва да направят трите работни групи, препоръчани от Бернскатаконвенция, е: първата (тя си е стриктно по биоразнообразието) да изработи мерките и целите на защита в самия пролом. Втората – да подготви стандарта за процедура по оценка на въздействието върху околната среда (ОВОС). Третата група, наред с представители на държавни институции и еколози, включва и представители на местната общност в Кресна. По план за 2-3 месеца групите трябва да свършат своята работа. След това предстои доста техническа работа, която АПИ трябва да свърши. Тогава ще станат ясни цените на всеки един вариант и какъв финансов принос ще искаме от ЕК“, подчерта Даниел Попов и посочи, че този напредък е единственият възможен път за реализиране на проекта, за получаване на европейски средства за финансирането му и избягване на санкции заради нарушаване на природозащитното законодателство.
Месните хора и магистралата
„Ще се е разглеждат проблемите с достъпността на пътя, нуждата при отваряне на магистралата, да се отворят възможности за местния бизнес, да има добре уреден пътен възел, който да позволи на хора, които искат да вземат традиционни продукти от Кресна или да отидат на така добре познатите ресторантчета, да могат да го направят. Алтернативният туризъм да продължава да се развива“. Ще се обсъждат и направят предложения за пътната безопасност, за локален път за жителите на град Кресна, запазването на техни земеделски земи и лозя.
2030 година – финал на изграждането на АМ „Струма“
„ Довършването на магистралата през Кресненското дефиле е заложено за финансиране в оперативна програма „Транспорт 2021 - 2027“, която има още 2-3 години допълнителен резерва за довършване на вече одобрени за финансиране проекти, т.с наистина 2030 година“, потвърди Даниел Попов.
Цялото интервю с Даниел Попов можете да учете в звуковия файл.
През месец март отбелязваме прехода от зима към пролет и събуждането на природата с връзването на мартенички. Легендата зад мартениците и Баба Марта е богата на символика, която отразява вярванията на древните и тяхната дълбока връзка с природата. Но освен тази символика съществуват и много забавни народни приказки за баба марта и сърдития й..
Българи и сърби ще посрещнат заедно 1 март, празника, посветен на Баба Марта и Деня на самодееца в България, с голям концерт в сръбския град Бабушница. Организатори са Пътуващо читалище "Бащино огнище", Фондация „Македония“ и Домът на културата в град Бабушница. В събитието ще участват местни самодейци и музикантите от българския оркестър..
Оказва се, че хазартната зависимост става все разпространена и в по-малките населени места, където игралните зали и казината „никнат като гъби“. Липсата на доходна работа и нежеланието на младите хора да работят за малко пари, са една от основните причини да се наблюдава увеличена хазартна зависимост в България, която дори на места измества..
17-годишният Юлиян Димитров от кочериновското село Бараково спечели голямата награда в 11-ото издание на Националния литературен конкурс „И децата покоряват светове. Покажи, че можеш!“ . Ученикът впечатли журито със своето есе на тема "Бих се родил отново". „…Бих се родил, за да прощавам, защото е правилно. Прошката е освобождение за самия теб...
Във времето на социалните мрежи и живот в онлайн пространството, звучи като шега четвъртокласничка от Благоевград да е прочела 229 книги, но е истина. Само можем да се усмихнем и да кажем има и такива деца. Тя е Йоанна Терзийска на 10 години е , учи в Средно училище с изучаване на чужди езици „Свети Климент Охридски“ в областния град. А..
Започна турнето с екоигри в 7 града в страната, сред които Перник, Кюстендил и Петрич. Състезанията се организират от платформата „Пукльовците“, която цели да стимулира директното общуване и взаимоотношения между децата. И това не къде да е, а в училища среда – там, където започва тяхното истинско социализиране. Това сподели в ефира на Радио..
Всяка последна сряда от февруари се отбелязва Световният ден против тормоза в училище, известен като „Ден на розовата фланелка“. Тя символизира неприемането на тормоз и насилие в училищетo . За пръв път „Денят на розовата фланелка“ е проведен в Канада през 2007 година като протест, организиран от двама ученици – Дейвид Шепърд и Травис..