Всяка среща с художника живописец Николай Китанов, който и на 86 продължава активно да рисува, без да изневерява на творческия си и личностен избор да стъпва безшумно и на пръсти в изкуството, но да остане вече десетилетия висока професионална мярка за по-младите си колеги и пазител на стойности, е голямо вълнение за мен. Нашият разговор, поддържан и в паузите мълчание в хода на времето, не е от вчера, но формалният повод да наруша неговата респектираща вглъбеност и да го поканя е наградата за цялостен принос на община Благоевград, която той получи на 24 май при откриването на традиционната обща изложба в Градската художествена галерия.
Николай Китанов е роден на 29 септември 1935 г. в горноджумайското тогава село Марулево. Учи при художниците Владимир Пешев и Георги Лазов. Първите му прояви са на 28-годишна възраст (1963) в онова най-драматично десетилетие на художествения живот в България, изпълнено с изненадващи обрати, изпитания и описано прекрасно от най-значимия български изкуствовед, художествен критик и познавач на българскта и световна живопис – проф. Димитър Аврамов. Първата му изложба е едва след двайсет години. Следват десетки самостоятелни експозиции и участие в общи прояви, интерес към живописта му в Швейцария, след като е открит щастливо от запален частен колекционер.
„Отдалеч познавам синьозелената му студена гама, която в неговия пейзаж звучи така интимно и човешки топло – пише в един паметен свой текст изтъкнатият наш литературовед проф. Енчо Мутафов. – Виждам го до ден днешен в общата тенденция на пейзажа, застъпвана от художници като Светлин Русев, Илия Милков, Марко Монев, Никифор Цонев, Николай Дабов. Наричам я добрата ни стара модерност, която продължава хубавите традиции на Новите от 30-те и 40-те години.Тези традиции са особено скъпи за нас, те професионализират живописта ни в неакадемичен и нестилизационен вид, като придават на композицията стабилност и уют, а по-късно, при безразборната модернизация на изкуството, пазят чувството за здрави стойности.”
В звуковия файл можете да чуете разговора на Любима Бучинска в предаването за изкуство и култура „Арт сезони“ с художника Николай Китанов.
Вековни традиции и обичаи биват пресъздавани по време на кукерските и сурвакарските игри. Все повече деца и млади хора участват в тази традиция, която се предава от векове наред от поколения на поколения. Първокласничката Александра Кръстева от Благоевград е потомствен кукер. Тя участва в маскарадните игри още от 6-месечно бебе. Любовта към..
Ръководителят на три социални услуги Красимира Александрова получи приза "Личност на годината" в Дупница. Красимира е посветила цялата си кариера на социалните услуги на територията на Дупница. От 1995г. до 2022г. работи в Дом за деца лишени от родителска грижа "Олга Стоянова", като през по-голяма част от тези години е негов директор. Към момента..
Канго джъмпс е един спорт, при който едновременно се забавлявате, докато горите калории. „Това са тренировки, които подпомагат работата на всяка една група“, разказа инструкторът Венцислава Венчова. Тя се занимава със спорт от 21 години. Бивш състезател по карате, вицешампион на България за деца 2006 година. Занимавала се е и с народни и..
Не един, а цели три храма вече съгради и продължава да доизгражда неуморната Зоя Войнова от петричкото село Кърналово, която слушателите на Р адио Б лагоевград познават като един от най-дългогодишните търговци на З еленчукова борса край петричкото село Кърналово. Тя е духовно богат човек, с поетична дарба и житейска мисия да..
Бъдни вечер е празник на семейното огнище, на уюта и топлината, които ни носи домът. Бъдни вечер е обич, усмивки и споделеност с хората, които обичаме. Празник, който събира цялото семейство около масата, с молитва за здраве и светли бъднини. Днес ви разказваме историята на едно голямо и щастливо българско семейство, което в началото на..
Продължават дебатите около представения проектобюджет от служебното правителство за 2025-та година. Има много спорове около завишените приходи, които трябва да се получат, както и около доста завишената разходна част. Още през пролетта на годината предишният парламент гласува завишени разходи за системата на МВР, както и за армията. В сегашната..
Храненето, не само като процес за биологично поддържане на организма, а и като култура и социално общуване – тази гледна точна предложи на слушателите на Радио Благоевград доц. д-р Евгения Благоева, преподавател в департамента „Антропология“ на Нов български университет. „ Това е много важно, че храненето винаги е едно сътрапезничество. Не..