От 2018 година на територията на ЕС се прилага Регламент 2015/2283, относно така наречените “нови храни”. „Новата храна” може да бъде ново разработена, иновативна храна, храна, произведена с помощта на нови технологии и производствени процеси, както и такива, които (традиционно) се консумират извън ЕС, поясни за Радио Благоевград Роман Рачков, председател на Българската асоциация по биологична растителна защита, един от активните автори на платформата „Климатека“. Той посочи още, че от декември 2021 година официално е разрешено пускането на пазара и на свежи растения от волфия. Растението може да се развива през цялата година, непретенциозно е към условията на средата, а производство е с минимален екологичен отпечатък и минимални емисии на парникови газове. „Волфията е от едно семейство с водната леща. Отглежда се във водна среда, дори върху отпадни води от животновъдството, като ги пречиства“, каза още Роман Рачков и подчерта, че волфията е достатъчно богата на хранителни вещества, почти равна по протеини със соята, до 44% са въглехидратите и затова е прекрасна свежа храна за човека или фураж при отглеждане на селскостопанските животни и в аквакултурите.  

Растението е богато още на витамини А, В2, РР и В6. Лесното ѝ отглеждане в градски условия в покривни или вертикални ферми я правят чудесна алтернатива за включване в човешката хранителна верига и инструмент за ограничаване отрицателното въздействие на производството на храни върху климатичните промени. „Волифята вече се произвежда в ЕС, тя се преработва и продава на много места, но не и в България. Така, че вероятно българският производител и българският консуматор ще има да извървят дълъг път“, прогнозира експертът.

Интервюто с Роман Рачков чуйте в звуковия файл.