Д-р Емилия Вачева: Трябва да се отнасяме с много повече разбиране към природата

„Трябва да се отнасяме с много повече разбиране към природата и към всички нейни обитатели. Това би помогнало да сме малко по-толерантни, по-разбиращи и приемащи различните“, отправи своето послание към слушателите на РБ д-р Емилия Вачева от Института по биоразнообразие към БАН. Младият учен е херпетолог, изследва  влечугите и земноводните, тяхното разпространение, пространствени и хранителни взаимоотношения,  опазване на биологичното им разнообразие. „Това е слабо изследвана област, много по-малко хора се занимават с влечуги и земноводни, а те са изключително удивителни животни“, сподели още  д-р Емилия Вачева и подчерта, че „на фона на Европа, България е една  от богатите на биоразнообразие страни, не само за земноводни и влечуги, а като цяло имаме богата и сложна природа“. Едно изключително богато място, не самона влечуги, а  богато на биоразнообразие, е Креснеският пролом. Там са едни от моите най-впечатляващи срещи с интересни видове за българската фауна, каквито са леопардовият смок и котешката змия“, разказа херпетологът.

Цялото интервю с д-р Емилия Вачева чуйте в звуковия файл.

*5 юни – Световен ден на околната среда. 

Решението за него е взето от ООН през 1972 година. Всяка година Световният ден на околната среда има различна държава домакин и различна тема. Тази година -  домакин  е  Швеция, а мотото  отново е  „Само една планета“ с акцент „Да живеем устойчиво в хармония с природата“. Това послание е толкова важно и днес, колкото е било и преди 50 години, когато Стокхолмската конференция е заседавала под същия надслов - „Само една планета“. Точно Стокхолмската конференция стимулира създаването на министерства и агенции по околната среда по целия свят и поставя началото на множество нови глобални споразумения за колективна защита на околната среда.

Световният ден на околната среда се координира от Програмата на ООН за околната среда, ангажира правителствата, бизнеса, гражданското общество, известни личности, градове и общности. Защото светът е изправен пред най-малко три големи екологични кризи: изменение на климата, загуба на биоразнообразие и на природа, и нарастващо замърсяване и увеличаване на количествата отпадъци. И всички те са резултат от човешката дейност, от неустойчивите модели на потребление и производство. Както каза в началото на година Антонио Гутериш – генерален секретар на ООН: „Трябва да преминем в авариен режим срещу климатичната криза. Битката да се спази целта (от затопляне на Земята с не повече) от градус и половина  ще бъде спечелена или загубена през това десетилетие. А ние сме далеч от постигането й.“