Спомени за необикновения живот на архитект Лазар Парашкеванов, проектирал и построил сградата на старото кметство в Благоевград, разказа архитект Коста Сандев. Това беше темата на първия от поредицата разкази в новата инициатива на регионалната библиотека „Д. Талев“ Благоевград „Недоизказани истории“. Архитект Сандев ни върна един век назад и разказа истории от живота и работата на този талантлив българин, сравняван с Леонардо да Винчи.
„Лазар Парашкеванов е едно голямо име в българската строителна практика, архитектура и култура, много голямо име. Преди около месец в София имаше представяне на цялостното му творчество с изложба, с материали. Той беше оценен като една личност с национално значение“ – споделя арх. Сандев.
Лазар Парашкеванов завършва висше образование в Политехническия университет в Бърно, Чехия около 1920 г. Там получава две специалности - архитектура и строително инженерство, т е. няма нужда от конструктори, когато започва да реализира проектите си. Образованието му е било на високо европейско ниво. „Той не остава в Европа, както по днешно време става. Учим там и там оставаме. Лазар Парашкеванов се връща в България. Тогава попада под влиянието на земеделците, защото е от такова семейство на земеделци от село Хотница, Велико Търново. Там е роден, има четири сестри и по-малък брат. Фактически това му потекло може би го предразполага да приеме земеделските идеи на Александър Стамболийски и става негов близък приятел“ – коментира арх. Сандев и продължава: „Когато убиват Стамболийски, започват гонения на всички прогресивни хора. Лазар Парашкеванов също попада под тая злостна идея да се репресират прогресивните хора и е интерниран в Горна Джумая“. Лазар Парашкеванов тръгва за Горна Джумая с акредитационно писмо. Всеки друг на негово място би отворил писмото, за да види какво пише в него. Парашкеванов обаче не го отваря, пристига в Горна Джумая и веднага се представя на кмета Мечкуевски, на когото предава писмото. Кметът разпитва младия мъж, защото вижда пред себе си един представителен човек, добре облечен, интелигентен, знаещ пет езика. Мечкуевски е впечатлен от Паршкеванов, който разказва, че е архитект, инженер. По време на разговора кметът отваря писмото, в което пише: „Приносителят на писмото да бъде ликвидиран!“ Мечкуевски къса писмото и го хвърля. Дава задача на Лазар Парашкеванов да направи план на центъра на града и да изработи проект за сградата на кметството. „И така, младият архитект първо разработва идеята за центъра, за тези много улички. Този център е много характерен. В нашия площад се вливат девет улици. Софиянци се хвалят с „Петте кьошета“. Ние имаме девет кьошета и по този начин се оформя площадното пространство. Нашият площад, това разкрояване на дребни улички е дело на Парашкеванов. Даже самата сграда е оградена от четири улици. Самата сграда е квартал.“ – споделя арх. Сандев. Той разказва, че цялото население на Горна Джумая участва в градежа. Всички мъкнат камъни с каруци, с волове, с каквото могат. Основите на кметството са дебели по един метър и те са каменни. Седем попа участват в освещаването на Първата копка.
„Сградата на кметството в Благоевград е гордост за нас. Имаме такава сграда от този виден архитект, който е сравняван с Леонардо да Винчи“ – допълва още арх. Сандев.
След работата си в Горна Джумая, Лазар Парашкеванов заминава за София. Негова е идеята за създаването на кооперативните жилища, участва активно в изработването на осветлението на София, избира мястото и прави проекта на стадиона „Герена“. Сградата на гимназията в Кочериново също е негово дело.
Видният български архитект Кръстев, когато вижда сградата на кметството в Благоевград, казва само две думи: „Сграда с характер“.
Днес в сградата на старото кметство се помещават различни институции. Сградата е със статут на Паметник на културата от местно значение.
Какво разказа още арх. Коста Сандев за живота и работата на видния български архитект Лазар Парашкеванов можете да чуете в звуковите файлове.
Срещата между САЩ и Русия в Рияд беше „огромен успех за руската администрация“, коментира в предаването „Събития и личности“ евродепутатът от ГЕРБ/СДС и ЕНП Илия Лазаров. Според него Вашингтон на практика сам е предложил размразяване на отношенията, без Москва да полага сериозни усилия за това. „Предтекстът е, че трябва да се сложи край на войната,..
Бюджетът не е просто финансов документ и закон – той отразява приоритетите на управляващите и посоката, в която ще се развива държавата. Въпреки това, все още не виждаме ясно очертани политики и дългосрочна визия на кабинета "Желязков". Това коментира в предаването "Събития и личности" бившият депутат от „Продължаваме промяната – Демократична България“..
Проектът на Бюджет 2025 породи сериозни дебати относно неговото влияние върху социалната политика, икономиката и гражданските свободи. Политологът и бивш народен представител Калоян Методиев, анализира параметрите на бюджета и предупреди за тревожни тенденции в управлението на страната. Според него, България се намира в момент, в който се прави опит за..
Какви тайни крие древната тракийска цивилизация? Какво ни разкриват следите, оставени от този народ? На тези и много други въпроси отговаря новата книга „Траките – какво трябва да знаете?“, създадена от екип от изтъкнати български учени. В интервю за Радио Благоевград доц. д-р Тодор Чобанов, един от авторите на изданието, разказа за значението на..
България завърши успешно представянето си на международното специализирано изложение Lisbon Food Affair (LFA) - най-големият хранителен панаир в Португалия, който събра повече от 200 компании и над 500 бранда в направленията „Храни и напитки“, „Хорека“ и „Технологии“ в Лисабон. Събитието отбеляза три дни на интензивни търговски разговори и..
Вълна от съпричастност обедини дупничани. На призива за набиране на средства за лечението на Слави Керкенеков се отзовават екипа доброволци от сдружение "Близо до теб" в Дупница. Кампанията успява да отвори сърцата на стотици негови съграждани. За по-малко от три дни с благотворителната инициатива е събрана сумата от 17 000..
1892 – това е годината на основаването на Народния музей, като един от отделите му е именно Етнографския музей в България. А в ефира на Радио Благоевград –БНР директорът проф.д-р Владимир Пенчев предложи своеобразна екскурзия назад във времето, когато са положени усилията на видни историци, етнолози и етнографи за създаването на сегашния Институт..