Националната литературна награда „Владимир Н. Караджов“ носи името на писателя географ Владимир Караджов. Той е доктор по география, преподавател е в ЮЗУ „Н. Рилски“ Благоевград. Автор е на три творби – „Етиопска приказка“, „Океанска приказка“ и „Алени строфи от Аликанте“. Наградата „Владимир Н. Караджов“ се присъжда за най-добър разказ. За нея могат да кандидатстват всички пълнолетни граждани на ЕС с авторски произведения на български език. Творбите оценява д-р Караджов, негов е ангажиментът да оцени и осигури наградата.
Националната литературна награда „Владимир Н. Караджов“ тази година печели разказът „Стрела на съвестта“ от Мирослава Дачева. Специалната насърчителна награда „Бъдеща звезда“ получава Евгени Спасов за разказа „Илюзията на един голям цирк“. Наградите бяха обявени на 19 юли, рождения ден на Владимир Караджов.
Водещ: Защо един млад човек, доктор по география, преподавател в ЮЗУ „Н. Рилски“ Благоевград, сам автор на произведения, учредява награда?
Владимир Караджов: Учредих я! Така внезапно ме осени идеята, че докато обсъждах какви да бъдат нейните правила, направо ги публикувах в интернет. Нямах много време да мисля дали идеята е много добра. Някакво вътрешно чувство ме караше да я създам поради следната причина. Слава богу, животът е бил щедър към мен и съм се научил, че е хубаво да даваш, да подкрепяш. Много по-важно от парите е да кажеш една добра дума на начинаещ автор, да го подкрепиш. А в този случай то става формално. Т.е. ти, давайки му награда, ти официално си го подкрепил, че той умее да пише добре. И всяка година така да променяш живота на един човек, не е никак малко. И затова тази идея много ми хареса. Буквално не можех да спра и да не я реализирам.
Водещ: В първото издание на този конкурс колко автори изпратиха свои творби?
Владимир Караджов: Аз очаквах да получа повече творби, но все пак задоволително число, двуцифрено, няколко десетки. Аз очаквах 100. Но просто нямаше време да се разгърне кампанията. Наградата беше създадена буквално преди три месеца. Тя има парична премия, статуетка и диплом в рамка, който ще бъде изпратен. Аз в началото се притеснявах, че ще ми изпратят някакви разкази, които са слаби, които не стават за нищо. Точно обратното. Това беше урокът, който аз научих. Получих такива хубави творби, всяка съвсем различна като звучене, като стил, отразяваща точно различния човек, който я е писал. Аз научих моя първи урок, свързан с наградата. Талант има у всеки!
Водещ: Тези млади таланти на какви теми пишат? Любовта ли е основното, което прозира като сюжетна линия в техните разкази?
Владимир Караджов: Не! Учудващо е, че е повече мъката. Аз даже това го написах като коментар в статията към обявяването на победителя. Защо всички хора толкова искат да пишат за сърцераздирателни истории? Направо ти се къса сърцето!
Водещ: Имате ли отговор на този въпрос?
Владимир Караджов: Имам, имам. Робуват на еднакви стереотипи, че е по-въздействащо за разплачеш читателя. Обаче това е по-лесното въздействие. По-трудното е да го разсмееш. Защо търсим все това стереотипно мислене, драма, драма от древногръцките времена, та до днес да се котира драмата. За щастие не всички бяха така. Може би 60% бяха много тежки. Трябваше да правя почивки, да ги премислям, да съпреживявам и доста се натоварих в единия от дните. Но в другия се оказаха едни весели, жизнерадостни. Имаше и любов, разбира се! Имаше и здравословни проблеми, цирк, лов, какво ли не.
Водещ: Вие лично оценявате творбите. Как преодолявате субективния фактор?
Владимир Караджов: Разбира се, всеки е абсолютно индивидуален характер и с предпочитания. Аз оценявам еднакво добре и тъжните, и веселите разкази.
Водещ: По какви критерии ги оценявате?
Владимир Караджов: По собствените ми критерии, които в течение на времето съм изградил. Първият е въздействието, което оказва върху читателя. Аз се запитвам как се чувствам, наблюдавам се след прочит. Дали ме е разплакал? Даже разказът, който спечели, беше един от тъжните. Той буквално ме разплака. Използвах един резервен таен член на журито. Няма да го обявя, защото той не иска. Станахме двама. Тя също плака на този разказ. Той просто беше много въздействащ и го наградихме с голямата награда. Защо сам ги оценявам? Защото искам да застана с името си. Ако дам на други хора, те няма да имат моите стандарти и аз не мога да застана зад техния избор. Щом аз осигурявам наградите, правилата, работата по четенето и всичко останало, значи аз трябва да определя кой е победител. И съм написал, естествено, че една творба ако не е спечелила тук, това не значи, че е лоша. Този разказ печели просто моята награда, а не изцяло някаква универсална награда за най-добро писане.
Водещ: Как се казва тъжният разказ, който спечели?
Владимир Караджов: „Стрела на съвестта“ от една млада авторка Мирослава Дачева. Не я познавам. Аз не познавам никой почти. Срещнах едно, две познати имена. Момиче от Северна България. Аз така създадох правилата на конкурса, че да елиминираме максимално човешкия елемент като взаимоотношения. Всички разкази бяха подавани само по имейл. Наградата ще бъде изпратена по куриер, а паричната сума по банков път. Така че да няма никаква допирна точка между кандидат и жури. Обявихме и една допълнителна награда. Тя е за разказа „Илюзията на един голям цирк“ от Евгени Спасов. Това е българин, който живее в чужбина от години. И тук имах дилема дали да наградя тази творба, защото тя съдържаше правописни грешки от човек, който е позабравил българския. Но разказът беше толкова хубав и вълнуващ, че въведох нова награда и тя се нарича Специална насърчителна награда „Бъдеща звезда“ към Националната литературна награда „Владимир Н. Караджов“. И той ще получи диплом и 50 лв. премия.
Водещ: Къде можем да прочетем разказите?
Владимир Караджов: Желая всички да отворят Google Владимир Караджов литературна награда и там ще намерят на моя сайт поместени двата разказа. Там е и съобщението по награждаването. А пък аз съм написал кратка рецензия на всеки един разказ, който е пристигнал. По имейл ще ги върна до техните автори и това ще бъде моят подарък за всички останали участници.
Министерският съвет прие актуализирания списък на изследователските висши училища. ЮЗУ „Н. Рилски“ Благоевград е включен в списъка след получена висока оценка за своята научна дейност. „Ръководството на университета си постави тази приоритетна задача и за наша радост тя беше изпълнена в рамките на миналата календарна година. Статут на..
„Бих се родил отново“ е темата на 11-ото издание на националния литературен конкурс „И децата покоряват светове. Покажи, че можеш“. В него могат да участват деца и младежи на възраст от 14 до 20 години. Участниците са предизвикани да разгледат идеята за новото начало, което би могло да настъпи във всяка човешка съдба, и да се запитат какви..
Санданското село Пирин става все по-атрактивно за туристите както с хубава си природа, така и с местните забележителности, сред които е и оформящият се Музей на дървените статуи на открито. Според кмета Георги Влахов, той може би е единственият по рода си в България. Дървените фигури вече са шест, като най-новата, на Пиринска мома в местна народна..
Четири месеца жители на общините Гърмен, Сатовча и Гоце Делчев чакат отговор от МРРБ и Агенция „Пътна инфраструктура“ на внесено искане за изграждане на допълнителна лента за престрояване на две места – при отбивката за село Огняново и при отбивката за село Дебрен. Хората смятат, че сега съществуващият път е изключително натоварен и създава..
В началото на 2025 година, с оптимизъм и ентусиазъм, посрещаме новите възможности и предизвикателства. Във време, когато често се срещаме с негативни нагласи и стрес, психологията на позитивното мислене може да бъде ключът към пълноценен живот. Психологът Денис Никифоров акцентира на важността на позитивните мисли и тяхното въздействие върху..
За първи път от години на 1-ви януари осъмнахме с нови цени на електроенергията. За нас, в Западна България увеличението е с 8,36 %. Ние, битовите потребители бяхме още по-изненадани, защото промяната на цената винаги ставаше от 1-ви юли, а не от началото на годината. Това увеличение веднага причини увеличение на цените на всички стоки и то не..
Едни от най-ярките и интересни обичаи в традиционния български календар са народните кукерски игри – маскаради. Той датира още от древните времена на траките и е успял да се съхрани през всички векове, свързани с големи политически и социални изменения за страната ни. Кукерите пък са един от най-колоритните и загадъчни символи на българската..