Националната литературна награда „Владимир Н. Караджов“ носи името на писателя географ Владимир Караджов. Той е доктор по география, преподавател е в ЮЗУ „Н. Рилски“ Благоевград. Автор е на три творби – „Етиопска приказка“, „Океанска приказка“ и „Алени строфи от Аликанте“. Наградата „Владимир Н. Караджов“ се присъжда за най-добър разказ. За нея могат да кандидатстват всички пълнолетни граждани на ЕС с авторски произведения на български език. Творбите оценява д-р Караджов, негов е ангажиментът да оцени и осигури наградата.
Националната литературна награда „Владимир Н. Караджов“ тази година печели разказът „Стрела на съвестта“ от Мирослава Дачева. Специалната насърчителна награда „Бъдеща звезда“ получава Евгени Спасов за разказа „Илюзията на един голям цирк“. Наградите бяха обявени на 19 юли, рождения ден на Владимир Караджов.
Водещ: Защо един млад човек, доктор по география, преподавател в ЮЗУ „Н. Рилски“ Благоевград, сам автор на произведения, учредява награда?
Владимир Караджов: Учредих я! Така внезапно ме осени идеята, че докато обсъждах какви да бъдат нейните правила, направо ги публикувах в интернет. Нямах много време да мисля дали идеята е много добра. Някакво вътрешно чувство ме караше да я създам поради следната причина. Слава богу, животът е бил щедър към мен и съм се научил, че е хубаво да даваш, да подкрепяш. Много по-важно от парите е да кажеш една добра дума на начинаещ автор, да го подкрепиш. А в този случай то става формално. Т.е. ти, давайки му награда, ти официално си го подкрепил, че той умее да пише добре. И всяка година така да променяш живота на един човек, не е никак малко. И затова тази идея много ми хареса. Буквално не можех да спра и да не я реализирам.
Водещ: В първото издание на този конкурс колко автори изпратиха свои творби?
Владимир Караджов: Аз очаквах да получа повече творби, но все пак задоволително число, двуцифрено, няколко десетки. Аз очаквах 100. Но просто нямаше време да се разгърне кампанията. Наградата беше създадена буквално преди три месеца. Тя има парична премия, статуетка и диплом в рамка, който ще бъде изпратен. Аз в началото се притеснявах, че ще ми изпратят някакви разкази, които са слаби, които не стават за нищо. Точно обратното. Това беше урокът, който аз научих. Получих такива хубави творби, всяка съвсем различна като звучене, като стил, отразяваща точно различния човек, който я е писал. Аз научих моя първи урок, свързан с наградата. Талант има у всеки!
Водещ: Тези млади таланти на какви теми пишат? Любовта ли е основното, което прозира като сюжетна линия в техните разкази?
Владимир Караджов: Не! Учудващо е, че е повече мъката. Аз даже това го написах като коментар в статията към обявяването на победителя. Защо всички хора толкова искат да пишат за сърцераздирателни истории? Направо ти се къса сърцето!
Водещ: Имате ли отговор на този въпрос?
Владимир Караджов: Имам, имам. Робуват на еднакви стереотипи, че е по-въздействащо за разплачеш читателя. Обаче това е по-лесното въздействие. По-трудното е да го разсмееш. Защо търсим все това стереотипно мислене, драма, драма от древногръцките времена, та до днес да се котира драмата. За щастие не всички бяха така. Може би 60% бяха много тежки. Трябваше да правя почивки, да ги премислям, да съпреживявам и доста се натоварих в единия от дните. Но в другия се оказаха едни весели, жизнерадостни. Имаше и любов, разбира се! Имаше и здравословни проблеми, цирк, лов, какво ли не.
Водещ: Вие лично оценявате творбите. Как преодолявате субективния фактор?
Владимир Караджов: Разбира се, всеки е абсолютно индивидуален характер и с предпочитания. Аз оценявам еднакво добре и тъжните, и веселите разкази.
Водещ: По какви критерии ги оценявате?
Владимир Караджов: По собствените ми критерии, които в течение на времето съм изградил. Първият е въздействието, което оказва върху читателя. Аз се запитвам как се чувствам, наблюдавам се след прочит. Дали ме е разплакал? Даже разказът, който спечели, беше един от тъжните. Той буквално ме разплака. Използвах един резервен таен член на журито. Няма да го обявя, защото той не иска. Станахме двама. Тя също плака на този разказ. Той просто беше много въздействащ и го наградихме с голямата награда. Защо сам ги оценявам? Защото искам да застана с името си. Ако дам на други хора, те няма да имат моите стандарти и аз не мога да застана зад техния избор. Щом аз осигурявам наградите, правилата, работата по четенето и всичко останало, значи аз трябва да определя кой е победител. И съм написал, естествено, че една творба ако не е спечелила тук, това не значи, че е лоша. Този разказ печели просто моята награда, а не изцяло някаква универсална награда за най-добро писане.
Водещ: Как се казва тъжният разказ, който спечели?
Владимир Караджов: „Стрела на съвестта“ от една млада авторка Мирослава Дачева. Не я познавам. Аз не познавам никой почти. Срещнах едно, две познати имена. Момиче от Северна България. Аз така създадох правилата на конкурса, че да елиминираме максимално човешкия елемент като взаимоотношения. Всички разкази бяха подавани само по имейл. Наградата ще бъде изпратена по куриер, а паричната сума по банков път. Така че да няма никаква допирна точка между кандидат и жури. Обявихме и една допълнителна награда. Тя е за разказа „Илюзията на един голям цирк“ от Евгени Спасов. Това е българин, който живее в чужбина от години. И тук имах дилема дали да наградя тази творба, защото тя съдържаше правописни грешки от човек, който е позабравил българския. Но разказът беше толкова хубав и вълнуващ, че въведох нова награда и тя се нарича Специална насърчителна награда „Бъдеща звезда“ към Националната литературна награда „Владимир Н. Караджов“. И той ще получи диплом и 50 лв. премия.
Водещ: Къде можем да прочетем разказите?
Владимир Караджов: Желая всички да отворят Google Владимир Караджов литературна награда и там ще намерят на моя сайт поместени двата разказа. Там е и съобщението по награждаването. А пък аз съм написал кратка рецензия на всеки един разказ, който е пристигнал. По имейл ще ги върна до техните автори и това ще бъде моят подарък за всички останали участници.
Eла, да влезем заедно в дъхавата кухня на баба Вяра! Ще седнем на дървените столове с меки възглавнички и заедно с баба Вяра и внучката й Верчето, ще се насладим на поредната интересна история, която някоя от гостенките им разказва. Ще опитаме от червеното винце и печените орехи и със сигурност ще научим някоя позабравена рецепта. А независимо..
С вкусна питка и мед посрещнахме тази сутрин празника на пчеларите в студио 2 на Радио Благоевград . Този подарък направи за екипа ни Ралица Петкова, потомствен пчелар от Благоевград, която беше наш гост по повод деня, в който почитаме свети Великомъченик Харалампий, покровител на пчеларите и на меда. Тя припомни, че празникът на..
В предаването "С усмивка в събота" освен с усмивка, посрещнахме съботното утро и с йога. По-специално йога, подходяща за деца. Чрез игрови подходи и забавни асани (пози), йогата не само помага на децата да развият по-добра физическа координация, гъвкавост и сила, но и предлага чудесни възможности за подобряване на концентрацията и управлението на..
300 хиляди сигнала са обработени са подадени в Националния център за безопасен интернет от януари до септември миналата година. Тревожната статистика сочи, че броят на обработените сигнали е пет пъти повече в сравнение с цялата 2023 година. Това каза за Радио Благоевград Мирела Христова, психолог в екипа на Центъра. Още..
Три граждански организации обявиха национален бойкот на всички хранителни магазини в България на 13 февруари. Движение „Системата ни убива“, Федерацията на потребителите в България и Обединени пенсионерски съюзи призовават гражданите да не пазаруват в този ден в знак на протест срещу високите цени на хранителните стоки. Според организаторите, цените..
Бившият депутат от "Продължаваме промяната – Демократична България" Владислав Панев разкритикува идеята за въвеждане на таван на надценките върху храните, като заяви, че подобни мерки не дават очакваните резултати. В интервю за предаването “Събития и личности” той припомни неуспешните опити за контрол на цените по времето на правителствата на Андрей..
Достъпът до природните забележителности в района на петричкото село Ключ вече е по-лесен и безопасен, след обновяването на основните екопътеки. Това стана факт още през миналата година, благодарение на усилията, труда и средствата, вложени от страна на местната власт, на спонсори, като най-големият е таксиметрова фирма от София, на Сдружение..