Международният конгрес се провежда на всеки шест години и представлява световно признатото събитие от най-високо ниво в областта на нумизматиката. Конгресът е част от политиката за популяризиране, опазване, валоризация и развитие на материалното и нематериално културно наследство. Това е уникална възможност за куратори, историци, професионални експерти, колекционери и всички участници да се срещнат помежду си и да споделят своята страст, както и да представят най-новите постижения в науката. Участието на такъв форум повишава авторитета на европейско и световно ниво и допринася да бъдем разпознаваеми в световните нумизматични среди. Това е и изключителна възможност за популяризирането на българското културно наследство и в частност нумизматичните колекции на българските музеи. Подборът на участниците се извършва по най-високи критерии от международна комисия, година преди провеждането на конгреса. За първи път от България има над 10 представители на този конгрес с участието на музейни специалисти от РИМ Благоевград, РИМ София, РИМ Стара Загора и от Софийския университет.
Фурор в нумизматичната наука предизвиква изследването на д-р Нина Хаджиева, нумизмат, куратор на нумизматичната колекция на РИМ Благоевград. Тя участва в панел „Тракия“ и „Северна Гърция“.
„Аз исках да представя едно много емблематично съкровище за Югозападна Тракия – съкровището от Скребатно. Такова няма регистрирано от тази епоха, 6-4 в.пр. Христа. Такова друго съкровище няма регистрирано до ден днешен не само в България, на Балканите, но и в света. Тези съкровища рядко достигат до музеите. Те се намират, но се разграбват, разпиляват от иманяри, от колекционери и т.н.“
Д-р Хаджиева посочи за слушателите на Радио Благоевград каква е методиката, по която се работи при изследването на монетите. Монетите се изследват като тегло, номинал, като изображения и иконография. Стига се до момент, в който не може да се продължи. Нейната идея е да се направи анализ на монетите от конкретното съкровище.
„Ние изследвахме с един специален инструмент, нарича се XRF фруоресцентен анализатор, който изследва съдържанието на метал в монетата. Показва колко процента е среброто, златото, медта и какви други елементи има. Това е следващата стъпка в науката нумизматика, защото ние по този начин можем да хванем фалшиви монети. Друго, много важно за мен е, че аз искам да докажа, че тези монети и металите, от които са изработени, са от Тракия, от Родопите, Западните Родопи, долината на Средна Места и полето на гр. Гоце Делчев. Монетите са направени от висок процент сребро, между 97 и 99.9 чистота на среброто. Целта е да се направи достатъчно добра статистика, да има обем от такива анализи, за да може в един момент статистически да направим заключения. Аз сега направих първите няколко стъпки. Тези монети досега в науката се наричат тасоски. На остров Тасос обаче такива монети няма, а 200 години в цял свят тези монети се водят тасоски. Те са тракийски монети. Тяхната концентрация реално е точно в средното течение на река Места, гоцеделчевското поле и Западните Родопи. Там е най-голямата концентрация. Това е нещо интересно за световната нумизматика. Хората доста се заинтересуваха, защото това е подмяна на една двеста годишна повтаряна мантра и досега всички знаят, че това са тасоски монети, че са гръцки монети и в един момент идва някои и казва: Не! Това са тракийски монети, т.е. ние по някакъв начин подкопаваме цялата научна литература до този момент. Но в крайна сметка науката е точно затова, да оборва и да доказва хипотези и да изкарва истината“.
Д-р Нина Хаджиева продължава изследването върху монетите от съкровището в Скребатно.
Срещата между САЩ и Русия в Рияд беше „огромен успех за руската администрация“, коментира в предаването „Събития и личности“ евродепутатът от ГЕРБ/СДС и ЕНП Илия Лазаров. Според него Вашингтон на практика сам е предложил размразяване на отношенията, без Москва да полага сериозни усилия за това. „Предтекстът е, че трябва да се сложи край на войната,..
Бюджетът не е просто финансов документ и закон – той отразява приоритетите на управляващите и посоката, в която ще се развива държавата. Въпреки това, все още не виждаме ясно очертани политики и дългосрочна визия на кабинета "Желязков". Това коментира в предаването "Събития и личности" бившият депутат от „Продължаваме промяната – Демократична България“..
Проектът на Бюджет 2025 породи сериозни дебати относно неговото влияние върху социалната политика, икономиката и гражданските свободи. Политологът и бивш народен представител Калоян Методиев, анализира параметрите на бюджета и предупреди за тревожни тенденции в управлението на страната. Според него, България се намира в момент, в който се прави опит за..
Какви тайни крие древната тракийска цивилизация? Какво ни разкриват следите, оставени от този народ? На тези и много други въпроси отговаря новата книга „Траките – какво трябва да знаете?“, създадена от екип от изтъкнати български учени. В интервю за Радио Благоевград доц. д-р Тодор Чобанов, един от авторите на изданието, разказа за значението на..
България завърши успешно представянето си на международното специализирано изложение Lisbon Food Affair (LFA) - най-големият хранителен панаир в Португалия, който събра повече от 200 компании и над 500 бранда в направленията „Храни и напитки“, „Хорека“ и „Технологии“ в Лисабон. Събитието отбеляза три дни на интензивни търговски разговори и..
Вълна от съпричастност обедини дупничани. На призива за набиране на средства за лечението на Слави Керкенеков се отзовават екипа доброволци от сдружение "Близо до теб" в Дупница. Кампанията успява да отвори сърцата на стотици негови съграждани. За по-малко от три дни с благотворителната инициатива е събрана сумата от 17 000..
1892 – това е годината на основаването на Народния музей, като един от отделите му е именно Етнографския музей в България. А в ефира на Радио Благоевград –БНР директорът проф.д-р Владимир Пенчев предложи своеобразна екскурзия назад във времето, когато са положени усилията на видни историци, етнолози и етнографи за създаването на сегашния Институт..