Размер на шрифта
Българско национално радио © 2024 Всички права са запазени

40 години Национален парк-музей „Самуилова крепост”

Националният парк-музей „Самуилова крепост” е открит на 23 октомври 1982 година. Останки от средновековно укрепление и селище са консервирани, а районът около него е благоустроен. Там където склоновете на планините Беласица и Огражден се приближават и образуват Ключката клисура е било заселено още от IV – III век пр. Хр., но най-бурният период в неговата история е свързан с управлението на цар Самуил (997 – 1014 г.). За да засили отбраната на земите си,  българският владетел е изградил система от отбранителни съоръжения, които започвали високо от склоновете на Беласица, южно от село Ключ и опирали в Огражден. От хълма, върху който сега се намира Националният парк-музей „Самуилова крепост”, е било възможно да се контролира цялата Ключка теснина.

Историята разказва, че през 1014 г. войниците на византийския император Василий ІІ нанасят поражение на българската армия и вземат в плен 14 хиляди български войници. Василий ІІ нарежда да бъдат ослепени, а на всеки 100 - да бъде оставен по един с едно око, за да води другарите си по обратния път към дома. Цар Самуил не могъл да понесе гледката на завръщащата се ослепена армия и починал от сърдечен удар. Това било началото на края на Първата българска държава, която през 1018 година. била окончателно покорена от Византийската империя. А заради нечуваната жестокост, Василий II получил прозвището Българоубиец. „Тази трагична страница от нашата история ни дава възможност да се замислим върху това как трябва да живеем, как трябва да се случват нещата в нашето всекидневие, за да избегнем подобни трагични страници. Значимостта в нашата историческа памет, в нашето историческо съзнание е фактът, че това е край само на една част от българската история. Две столетия по-късно българската държава, след въстанието на Асен и Петър, отново се въздига обновена. Съотнесено към нашето време, означава да можем да преценим доколко трудностите, проблемите пред които сме изправени, дори и такива свързани с настъпването на края на един период от нашия живот, всъщност трябва да ги използваме, за да можем да се подготвим за ново начало. Мисля, че това е смисълът на отбелязването, на напомнянето на такива трагични  събития. Те са край за нещо  старо и начало на нещо ново“, коментира за Радио Благоевград Методи Бисерков, директор на историческия музей в град Петрич.

Националният парк-музей „Самуилова крепост” е включен в 100-те национални туристически обекта. Годишно посетителите са между 20 - 25 000. Осигурени са екскурзоводи, а с помощта на съвременните технологии всеки може самостоятелно да получи подробна информация и да се запознае с обектите в музейния комплекс.

Националният парк-музей „Самуилова крепост” работи без почивен ден.

Интервюто с Методи Бисерков чуйте в звуковия файл.





Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!
Вижте още

Любов от пръв поглед и любов за цял живот - историята на сем. Митови от Брежани

Бъдни вечер е празник на семейното огнище, на уюта и топлината, които ни носи домът. Бъдни вечер е обич, усмивки и споделеност с хората, които обичаме. Празник, който събира цялото семейство около масата, с молитва за здраве и светли бъднини. Днес ви разказваме историята на едно голямо и щастливо българско семейство, което в началото на..

публикувано на 24.12.24 в 13:19

Добромир Добрев: Служителите в МВР са недоволни

Продължават дебатите около представения проектобюджет от служебното правителство за 2025-та година. Има много спорове около завишените приходи, които трябва да се получат, както и около доста завишената разходна част. Още през пролетта на годината предишният парламент гласува завишени разходи за системата на МВР, както и за армията. В сегашната..

публикувано на 23.12.24 в 10:37

Доц. Евгения Благоева: Храната е част от културата на едно общество

Храненето, не само като процес за биологично поддържане на  организма, а и като  култура и социално общуване – тази гледна точна предложи на слушателите на Радио Благоевград доц. д-р Евгения Благоева, преподавател в департамента „Антропология“ на Нов български университет. „ Това е много важно, че храненето винаги е едно сътрапезничество. Не..

публикувано на 23.12.24 в 10:04

Анатоли Костов: „Пътят на водата“ е темата на „Раждавица филм фест-2025“

Второто издание на „Раждавица филм фест“ ще се проведе от 29 юни до 5 юли 2025 година – това съобщи за Радио Благоевград Анатоли Костов, един от организаторите на фестивала. Темата е „Пътят на водата“, като се запазва  основната цел на фестивала - популяризиране на независими творци, на авторски късометражни,  игрални и документални филми - както..

публикувано на 23.12.24 в 09:59

Ученичка от Петрич е отличена в инициативата „Човек на годината“

Ученичката Любомира Ангелова от Профилирана гимназия "Пейо К. Яворов" в Петрич, бе отличена с грамота в инициативата "Човек на годината" за 2024 на Българския хелзинкски комитет за принос към правата на човека и защитата им. Дванадесетокласничката участва и инициира редица благотворителни прояви. „Всичко започна, когато едно бездомно куче..

публикувано на 23.12.24 в 09:46

„Да откриеш Софроний“ – новата книга на Искрен Красимиров

„Да откриеш Софроний” е третата книга от авторската поредица на Искрен Красимиров, посветена на българските национални герои. Според автора Софроний е личност, която често остава в сянката на по-популярни герои от епохата. Със своя изследователски хъс и увлекателен разказ, Искрен Красимиров търси отговор на въпроса: Кой всъщност е Софроний и каква..

публикувано на 23.12.24 в 09:36

Александър Геров: едно неспокойно съзнание

 На 22 декември 1997 г. българската литературна общественост загуби  Александър Геров . Пламен Дойнов озаглави книгата си, посветена на Александър Геров "Поезия и познание" и това със сигурност е едно от най-точните описания на същината на творчеството на Геров, неговия принос и значимостта му. Предлагаме ви да чуете как Александър Геров чете..

публикувано на 22.12.24 в 20:38