„Важно е по две причини: за да защитим потребителите след либерализацията на енергийния пазар от покачващите се цени и втората причина са проектите за целите на сградното обновяване. Защото би трябвало под някаква форма, енергийно бедните да получат допълнителна финансова подкрепа за обновяване на сгради. Когато имаме определен процент съфинансиране от собствениците се налага по някакъв начин приоритизирането на енергийно бедните“, поясни за Радио Благоевград Светослав Стойков, енергиен експерт от сдружението „За Земята“. Той напомни, че в енергийната сфера целта е да се доближим до темповете, приети с „вълната на обновяване“ от ЕК преди няколко години – 3% обновяване на сгради на годишна база. Жилищният фонд на страните в ЕС (България не е изключение) е стар, не е достатъчно ефективен, „отговаря“ за 40% от енергийните разходи на Европа и за въглеродните емисии. „Желанието на неправителствения сектор е реформите да се случат по най-добрия възможен начин. Защото в момента се наблюдава едно бързане, за да се отговори на изискванията на Плана за възстановяване и устойчивост. В момента дефиницията за енергийна бедност е разработвана единствено за целите на кандидатстването по програмата за обновяване и включва само собственици на жилища в многофамилни сгради. Изключени са наематели, ползватели на общински жилища, социално слаби, както и всички живеещи в еднофамилни сгради“, каза още експертът и подчерта, че „апелираме и работим за една цялостност на всички реформи, а не да бъдат фрагментирани, за да отговорим на формалните изисквания на Плана за възстановяване и устойчивост. Защото най-вероятно след няколко години ще трябва отново да отворим и да преработим дефиницията, а може би и голяма част от останалите реформи, за да ги доизгладим“.
На въпрос на слушател на Радио Благоевград, дали се предвижда финансова помощ за санирането на самостоятелни къщи и еднофамилни сгради, Светослав Стойков отговори: „Това е едно наше притеснение, че на практика, една много голяма част от гражданите на страната е невъзможно да получат средства за сградното обновяване на еднофамилните си жилища, защото не е предвидена в програмата за саниране по Плана за възстановяване и устойчивост. Очаква се да има по програма „Региона в растеж“. Това е една от програмите, която очакваме да стартира, може би в рамките на следващата година, но все още не са ясни параметрите. Предполагам, че до няколко месеца, пролетта догодина, да имаме малко повече информация“.
Интервюто със Светослав Стойков чуйте в звуковия файл.
Бъдни вечер е празник на семейното огнище, на уюта и топлината, които ни носи домът. Бъдни вечер е обич, усмивки и споделеност с хората, които обичаме. Празник, който събира цялото семейство около масата, с молитва за здраве и светли бъднини. Днес ви разказваме историята на едно голямо и щастливо българско семейство, което в началото на..
Продължават дебатите около представения проектобюджет от служебното правителство за 2025-та година. Има много спорове около завишените приходи, които трябва да се получат, както и около доста завишената разходна част. Още през пролетта на годината предишният парламент гласува завишени разходи за системата на МВР, както и за армията. В сегашната..
Храненето, не само като процес за биологично поддържане на организма, а и като култура и социално общуване – тази гледна точна предложи на слушателите на Радио Благоевград доц. д-р Евгения Благоева, преподавател в департамента „Антропология“ на Нов български университет. „ Това е много важно, че храненето винаги е едно сътрапезничество. Не..
Второто издание на „Раждавица филм фест“ ще се проведе от 29 юни до 5 юли 2025 година – това съобщи за Радио Благоевград Анатоли Костов, един от организаторите на фестивала. Темата е „Пътят на водата“, като се запазва основната цел на фестивала - популяризиране на независими творци, на авторски късометражни, игрални и документални филми - както..
Ученичката Любомира Ангелова от Профилирана гимназия "Пейо К. Яворов" в Петрич, бе отличена с грамота в инициативата "Човек на годината" за 2024 на Българския хелзинкски комитет за принос към правата на човека и защитата им. Дванадесетокласничката участва и инициира редица благотворителни прояви. „Всичко започна, когато едно бездомно куче..
„Да откриеш Софроний” е третата книга от авторската поредица на Искрен Красимиров, посветена на българските национални герои. Според автора Софроний е личност, която често остава в сянката на по-популярни герои от епохата. Със своя изследователски хъс и увлекателен разказ, Искрен Красимиров търси отговор на въпроса: Кой всъщност е Софроний и каква..
На 22 декември 1997 г. българската литературна общественост загуби Александър Геров . Пламен Дойнов озаглави книгата си, посветена на Александър Геров "Поезия и познание" и това със сигурност е едно от най-точните описания на същината на творчеството на Геров, неговия принос и значимостта му. Предлагаме ви да чуете как Александър Геров чете..