България е една от малкото европейски държави, в които все още има обширни територии с вековни гори. Площта на тези, слабо повлияни от човешка намеса гори у нас, с функциониращи естествени екосистеми, свързани биокоридори и разнообразна флора и фауна, възлиза на 150 000 - 200 000 хектара. Това е около 4-5% от всички гори в страната, при средно 1% в Европа.
„Тази уникална даденост е от огромно значение за България в усилията ѝ да съхрани своето безценно биологично разнообразие. Но, пътят към това, минава именно през опазването на старите гори – домът на дивите животни. За разлика от Централна и Източна Европа, старите гори, наричани още вековни, са доста по-често срещани на големи площи у нас.Затова има исторически причини, както и недостъпния, в много части на високите планини, терен ” – коментира за Радио Благоевград Костадин Вълчев, старши експерт, програма „Гори“ на WWF.
Какво да разбираме под стари гори
„Това определение е малко спорно, защото има определени дървесни видове, които живеят над 1000 години, като дъбовете,мурите в Пирин, които могат и да надминат хиляда години. В същото време, имаме дървета, които рядко доживяват сто години, но наличието им в екосистемите е важно, въпреки че едва ли можем да говорим за стари гори. Ние се стремим да осигурим по-скоро естественото протичане на процесите в екосистемите. Основно работим в посока опазване на биологичното разнообразие, но в същото време има и редица ползи за човека.Наличието на здрави горски екосистеми като един организъм, ни гарантира или поне значително увеличава шанса да имаме здрави гори. Това, в условията на непрекъснато променящ се климат, е особено важно“ – уточни още експертът.
Костадин Вълчев даде пример за проблеми в горските екосистеми, вследствие промяната на климата, която води до увеличение на вредителите. Подобни случаи се наблюдават често през последните години в област Благоевград например, където на много места горите стават „червени“.
„Благоевградска област има голямо разнообразие в климатично отношение, има и много запазени стари гори. Доказано е, че ако поне 10 % от всички гори се оставят без никаква човешка намеса, като в случая визирам дърводобива, вече има такава категория „гори във фаза на старост“, където не се предвиждат сечи. Те са около 10 % от държавните гори в НАТУРА 2000, а тя е повече от половината, общо са 111 хиляди хектара. Така, България е водеща в Европа, ако не и в света. Хубаво е да казваме и добрите неща“ – сподели още Костадин Вълчев.
Припомняме, че Агенцията по горите, WWF и други организации, получиха наградата НАТУРА 2000 преди две години за добри практики в управлението на горите.
За да продължат горите да предоставят своите жизненоважни екосистемни услуги, е необходимо да се предприемат спешни мерки за тяхното опазване.
Това е една от най-важните мисии на WWF в България. През последните години, природозащитната организация извърши проучвания на територията на 62 общини от цялата страна и установи и картира близо 8 200 хектара стари гори.
Всеки може да стане част от каузата на WWF да опази дома на дивите животни в България, като се включи в кампанията „Общ дом. Общо бъдеще“, която се реализира с медийната подкрепа на БНР и Радио Благоевград.
Вижте как на wwf.bg/koleda.
Подробностите можете да чуете в интервюто на Биляна Славчева с Костадин Вълчев:
През месец март отбелязваме прехода от зима към пролет и събуждането на природата с връзването на мартенички. Легендата зад мартениците и Баба Марта е богата на символика, която отразява вярванията на древните и тяхната дълбока връзка с природата. Но освен тази символика съществуват и много забавни народни приказки за баба марта и сърдития й..
Българи и сърби ще посрещнат заедно 1 март, празника, посветен на Баба Марта и Деня на самодееца в България, с голям концерт в сръбския град Бабушница. Организатори са Пътуващо читалище "Бащино огнище", Фондация „Македония“ и Домът на културата в град Бабушница. В събитието ще участват местни самодейци и музикантите от българския оркестър..
Оказва се, че хазартната зависимост става все разпространена и в по-малките населени места, където игралните зали и казината „никнат като гъби“. Липсата на доходна работа и нежеланието на младите хора да работят за малко пари, са една от основните причини да се наблюдава увеличена хазартна зависимост в България, която дори на места измества..
17-годишният Юлиян Димитров от кочериновското село Бараково спечели голямата награда в 11-ото издание на Националния литературен конкурс „И децата покоряват светове. Покажи, че можеш!“ . Ученикът впечатли журито със своето есе на тема "Бих се родил отново". „…Бих се родил, за да прощавам, защото е правилно. Прошката е освобождение за самия теб...
Във времето на социалните мрежи и живот в онлайн пространството, звучи като шега четвъртокласничка от Благоевград да е прочела 229 книги, но е истина. Само можем да се усмихнем и да кажем има и такива деца. Тя е Йоанна Терзийска на 10 години е , учи в Средно училище с изучаване на чужди езици „Свети Климент Охридски“ в областния град. А..
Започна турнето с екоигри в 7 града в страната, сред които Перник, Кюстендил и Петрич. Състезанията се организират от платформата „Пукльовците“, която цели да стимулира директното общуване и взаимоотношения между децата. И това не къде да е, а в училища среда – там, където започва тяхното истинско социализиране. Това сподели в ефира на Радио..
Всяка последна сряда от февруари се отбелязва Световният ден против тормоза в училище, известен като „Ден на розовата фланелка“. Тя символизира неприемането на тормоз и насилие в училищетo . За пръв път „Денят на розовата фланелка“ е проведен в Канада през 2007 година като протест, организиран от двама ученици – Дейвид Шепърд и Травис..