Размер на шрифта
Българско национално радио © 2024 Всички права са запазени

Въглищната реформа в България – необходимост и последствия

В края на миналата седмица народните представители гласуваха предложението на Комисията по енергетика, парламентът да задължи служебният кабинет да започне преговори с Европейския съюз за предоговаряне на Планът за възстановяване и устойчивост на България в частта „Енергетика“. Основната цел е запазване на въглищните централи в Маришкия басейн. По принцип, искането е за удължаване работата на ТЕЦ-овете до 2038 г, а не до 2025-а, както предвижда Планът за възстановяване и устойчивост на България.

Според Апостол Дянков, ръководител на програма „Климат и енергия към  WWF България и един от участниците в Коалицията за климата, това предложение не е нещо ново, както се представя в медиите, а план за затваряне на конкретни мощности с конкретни дати, каквото е и искането на Европейската комисия към България.

„Според данните, които имам, за да не бъдат жертвани част от въглищните централи, макар че някой от тях, заради замърсяването на въздуха и околната среда би трябвало да бъдат затворени по мое мнение, се прие един половинчат ангажимент да се ангажираме с цел, която да не доведе до задължително затваряне на които и да е въглищни мощности. Тук трябва да отчетем изключителния натиск на тази индустрия от протестиращи, от един голям бранш в България, който действително е най-важният за тази реформа – коментира за Радио Благоевград Апостол Дянков.

Според него, по време на война, въглищните мощности се оказват особено ценни за обществото, но войната няма да продължи вечно, а възобновяемата енергия навлиза доста бързо, така че това няма да доведе до добър резултат, дори за работещите във въглищните централи, защото нямат хоризонт за затваряне. Експертът смята, че решението за предоговаряне на въглищната реформа в България е „политическо и популистко“.

„Ние от Коалиция за климата дори предложихме варианти за декарбонизация, а те наистина включват затваряне на някои въглищни мощности, трябва това да се случи до 2030 г. Но е възможен и алтернативен вариант за сезонна работа на заетите в бранша, възможно е доходите на хората във въглищната индустрия да бъдат подкрепени без задължително да се увеличава производството и всичко това ще дойде отново на дневен ред, когато приключи войната, защото търсенето на енергия ще намалее в един момент, когато в съседните държави се изградят нови огромни мощности на възобновяема енергия“, допълни експертът.

Според него не е ясно, дали е възможно да бъдат удължени мощностите на централите след 2030 г., но  сега е моментът да завършим прехода. В противен случай е възможно да загубим и доста средства от Европейския съюз.

Апостол Дянков е на мнение, че някой от централите могат да продължат да работя сезонно, според нуждите от енергия.

„Но, тези, които трябва да бъдат затворени, заради новите правила, които влизат в сила в Европейския съюз след 3 години, са най-мръсните. Това са тези централи, за които сега се водят процедури в евросъюза, заради нарушаването правата на хората за чистота на въздуха. Ще назова само една „Брикел“, с която имаше сериозни проблеми миналата година. За нея все още не е намерено решение тя да работи в синхрон екологичните норми, така че тези централи, които са най-старите, няма как да бъде продължена работата им без сериозна модернизация, за която няма средства“, коментира още експертът от WWF България.

Подробностите можете да чуете в интервюто на Биляна Славчева с Апостол Дянков:




БНР подкасти:



Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!
Вижте още

Любов от пръв поглед и любов за цял живот - историята на сем. Митови от Брежани

Бъдни вечер е празник на семейното огнище, на уюта и топлината, които ни носи домът. Бъдни вечер е обич, усмивки и споделеност с хората, които обичаме. Празник, който събира цялото семейство около масата, с молитва за здраве и светли бъднини. Днес ви разказваме историята на едно голямо и щастливо българско семейство, което в началото на..

публикувано на 24.12.24 в 13:19

Добромир Добрев: Служителите в МВР са недоволни

Продължават дебатите около представения проектобюджет от служебното правителство за 2025-та година. Има много спорове около завишените приходи, които трябва да се получат, както и около доста завишената разходна част. Още през пролетта на годината предишният парламент гласува завишени разходи за системата на МВР, както и за армията. В сегашната..

публикувано на 23.12.24 в 10:37

Доц. Евгения Благоева: Храната е част от културата на едно общество

Храненето, не само като процес за биологично поддържане на  организма, а и като  култура и социално общуване – тази гледна точна предложи на слушателите на Радио Благоевград доц. д-р Евгения Благоева, преподавател в департамента „Антропология“ на Нов български университет. „ Това е много важно, че храненето винаги е едно сътрапезничество. Не..

публикувано на 23.12.24 в 10:04

Анатоли Костов: „Пътят на водата“ е темата на „Раждавица филм фест-2025“

Второто издание на „Раждавица филм фест“ ще се проведе от 29 юни до 5 юли 2025 година – това съобщи за Радио Благоевград Анатоли Костов, един от организаторите на фестивала. Темата е „Пътят на водата“, като се запазва  основната цел на фестивала - популяризиране на независими творци, на авторски късометражни,  игрални и документални филми - както..

публикувано на 23.12.24 в 09:59

Ученичка от Петрич е отличена в инициативата „Човек на годината“

Ученичката Любомира Ангелова от Профилирана гимназия "Пейо К. Яворов" в Петрич, бе отличена с грамота в инициативата "Човек на годината" за 2024 на Българския хелзинкски комитет за принос към правата на човека и защитата им. Дванадесетокласничката участва и инициира редица благотворителни прояви. „Всичко започна, когато едно бездомно куче..

публикувано на 23.12.24 в 09:46

„Да откриеш Софроний“ – новата книга на Искрен Красимиров

„Да откриеш Софроний” е третата книга от авторската поредица на Искрен Красимиров, посветена на българските национални герои. Според автора Софроний е личност, която често остава в сянката на по-популярни герои от епохата. Със своя изследователски хъс и увлекателен разказ, Искрен Красимиров търси отговор на въпроса: Кой всъщност е Софроний и каква..

публикувано на 23.12.24 в 09:36

Александър Геров: едно неспокойно съзнание

 На 22 декември 1997 г. българската литературна общественост загуби  Александър Геров . Пламен Дойнов озаглави книгата си, посветена на Александър Геров "Поезия и познание" и това със сигурност е едно от най-точните описания на същината на творчеството на Геров, неговия принос и значимостта му. Предлагаме ви да чуете как Александър Геров чете..

публикувано на 22.12.24 в 20:38