Д-р Цв. Гълъбова: Биполярното разстройство е сред тежките психични болести

Директорът на Държавната психиатрична болница „Св. Иван Рилски“ д-р Цветеслава Гълъбова  коментира в специализираното предаване „Здравен компас“ на БНР-Радио Благоевград биполярното разстройство като заболяване – причини, характерни прояви, фази, терапии.

„Биполярното разстройство е една от тежките психични болести. Ние ги разделяме на чести и тежки. Честите, или непсихотичните психични разстройства – това са бившите невротични разстройства – тревожност, смесено тревожно, депресивно, паническо, леките депресии, фобиите, обсесивно-компулсивното разстройство, личностните разстройства, хранителните. Към групата на тежките психични разстройства принадлежат психозите, или психотичните психични разстройства – това са шизофрения, биполярно афективно разстройство, шизо афективно, налудно разстройство, психози в старческа възраст, психози при епилепсия и т.н.“

   Причини за „отключване“ на  биполярното разстройство

  „Доколкото това заболяване е биологично детерминирано, ние предполагаме, че има генетична компонента, но все още не се знае каква точно е причината – дали има някакъв дефектен ген някъде, работи се много по въпроса в цял свят. Факт е, че има наследствено предразположение – т.е. ако човек има преки родственици във възходяща линия – кръвни родственици, които боледуват от някакво психично разстройство, рискът за низходящите е по-голям, отколкото ако няма. В зависимост от степента на родство. Т.е. не можем да кажем, че в медицинския смисъл на думата това е наследствено заболяване. Наследствени са тези, при които задължително родствениците, или част от тях, боледуват от съответното заболяване – пример за това е хемофилията“.

   Фази в развитието на заболяването

„Заболяването преминава през 3 вида фази. Т.е. пациентът може да се разгърне някоя от 3-те вида – маниина, депресивна, или смесена. Това заболяване се характеризира и с възможност за много дълги, чисти и светли периоди или ремисии. Ремисията е състояние, продължаващо повече от 6 месеца. Време, през което няма симптоми, или те са достатъчно малко и не пречат на социалното общуване. При биполярното разстройство, за разлика от шизофренното разстройство, ремисиите  много по-често са съвсем пълноценни и хората водят съвсем нормален начин на живот, но трябва да приемат медикаменти“.

   Характеристики на отделните фази, симптоми

  „И двете фази са достатъчно атрактивни като симптоми. В маниината фаза пациентите психо-моторно са много силно раздвижени, действено активни, започват много неща, които не довършват, могат да бъдат в силно приповдигнато настроение. Ако има гневна оцветка това силно приповдигнато настроение се нарича дисфория, като могат да бъдат  враждебни, конфликтни. Включително са улеснени в социалните и сексуалните контакти, възможно е да употребяват голямо количество алкохол, и невъзможност да бъдат контролирани. Наблюдава се влошаване на съня, както и на апетита, като това може да бъде в едната или другата посока. Т.е. увеличен апетит и увеличен сън и намален апетит и по-малко сън. Възможно е да имат асоциално поведение, в някои случаи и антисоциално поведение. Говорът им се характеризира с изключителна бързина, възможно е да се стигне до летеж на мисълта – говорят много, високо, шумни са, смеят се и се карат.

  В депресивната фаза нещата са обратни – забавена психо-моторика, забавен говор, неприятни мисли, отказ от социални контакти, от храна, влошаване на съня. При депресивната фаза е възможно да има налудности за вина, а при маниината фаза налудности за величие, които се наричат мегаломанни налудности. При депресивната фаза в най-тежките и форми се стига до мисли за самоубийство и реализирането им. А в  смесената фаза има симптоми и от двете“.

Възраст, в която се появява заболяването. Инструменти за диагностика.

  „Като изключим детската възраст и юношеството, биполярното разстройство може да се отключи във всяка друга възраст. За разлика от шизофренното разстройство, което е болест предимно на младите хора между 15-16 до 30 години. Периодът, в който най-често хората се разболяват от шизофрения. При биполярното разстройство не е така – то може да се отключи на практика във всяка възраст, включително и в старческа.

  Много често биполярното разстройство се среща при хората, системно употребяващи алкохол, което в България е много често, притеснително често. Изключително много алкохолно зависими хора има в България. На практика всеки употребяващ по 100 грама концентрат всеки ден, или по 3 бири всеки ден в продължение на повече от 6 месеца – е алкохолик! Поради честотата на алкохолизма има много често отключване на биполярно афективно разстройство. Как може да се разпознае? Всичко е много видимо. При едната и другата фаза има рязка промяна в поведението, което става неадекватно и несъответно за обичайния тип поведение за съответния човек. Близките много лесно могат да го разпознаят. Проблемът е когато се стигне до лечение, тъй като при психозите пациентите отказват да приемат, да признаят, че имат болест. Те нямат съзнание за болести, нито критичност към заболяването и това са част от симптомите на психозите. Поради което много често те отказват и се налага настаняване по принудителен ред. Това става чрез жалба до съответната районна прокуратура. Тази жалба може да бъде подадена от абсолютно всеки – близки, не близки, съседи, като се образува дело по Закона за здравето, не за извършено престъпление. Като се развие делото и се стигне до решение, съответният човек бива принуден да се лекува – амбулаторно или стационарно“.

  Лечение при биполярното разстройство. Терапевтични подходи.

„Терапевтичните подходи са като при всяко биологично детерминирано заболяване с медикаменти. В много тежките случаи на биполярното афективно разстройство навремето използвахме електроконвулсивното лечение. Вече не го използваме не защото не е модерно и хубаво, напротив – това е изключително качествено лечение, но за съжаление няма толкова много анестезиолози, тъй като то се провежда под пълна анестезия. В нашите психиатрии няма оборудвани звена, където един анестезиолог спокойно може да въведе пациентът в пълна анестезия, да се извърши процедурата и всички да са сигурни и спокойни, че се работи на световно ниво. Това е причината да не се ползва електроконвулсивната  терапия, а не друга. Сега ги лекуваме с медикаменти – антипсихотици, антидепресанти, с бимоделни стабилизатори на настроението и литий. Това е едно изключително качествено и евтино лекарство, което от години го няма в България и пациентите го купуват от съседни страни.“

Българи, страдащи от биполярно разстройство. Влиянието на COVID пандемията върху заболяването

„COVID пандемията и всякакви външни фактори не могат да повлияят на биологично детерминираните заболявания. Те доведоха до увеличение на непсихотичните разстройства. Всевъзможните панически кризи, тревожност, фобии, леки депресивни епизоди и т.н. Биполярното афективно разстройство, което преди се наричаше циклофрения, шизофренията, шизоафективно, психозите при употреба на наркотици – те са твърд процент, там няма повлияване от външни фактори. От биполярно разстройство страдат около 5-6% от населението на страната.

  Чраз вашия ефир мога да споделя, че има категорично увеличение и ръст в пъти на психози след употреба на наркотици. Тъй като се употребяват изключително много всевъзможни психостимуланти. Психостимулантите водят до повишаване в пъти броя на психозите. Ще дам за пример нашата болница: допреди 10 години сме имали 10-15 случая годишно, сега имаме по 5-6 случая на седмица. Те са с облика или на биполярно разстройство, или на шизофрения. Установяваме, че даже след спиране на употребата психозата продължава да се развива, т.е. има следващи нови епизоди“.